Доскоро смятах, че след повече от двайсет години, прекарани в родилната зала, вече съм виждала всичко – щастливите лица на родилките при срещата с първата рожба, видимото разочарование, ако второто дете пак е момиче, скръб по лицата, мъка и сълзи, когато бременността завършва неуспешно… Мислех, че като акушерка нищо повече не може да ме учуди или изненада и да е неочаквано за мен.

Нещастни, но и щастливи майки
През последните месеци зачестиха случаите на родилки деца (защото става дума за момичета между 13 и 16 год.) и разбрах, че има още изненади за мен в родилната зала.


През годините срещах не малко бъдещи майки на 14–15 год., но те бяха предимно ромки. До 20-ата си година тези млади жени се сдобиваха с по две–три деца. Напоследък обаче не е изключение да раждат и малолетни българки. Няколкото 13–14-годишни, които наскоро постъпиха в “Майчин дом”, ме наведоха на тревожни мисли.
За някои съвсем млади родилки детето е тежко, непосилно бреме и те го оставят за осиновяване. За други обаче, въпреки възрастта им, сдобиването с бебе е щастливо събитие. Те имат подкрепата на своите родители и радостни се прибират с новороденото у дома.

Рисковете на възрастта
Всички бременни, които са почти деца, много сериозно се изследват. Формалните документи, свързани с прегледите, лечението или с оперативното родоразрешение на малолетните (т. нар. информирано съгласие, въведено и в нашата практика), се подписват от родителите, защото децата им не носят юридическа отговорност.
Чрез вагинален преглед и ехографска апаратура се преценява дали при бременното момиче има съответствие между таза и големината на плода. Често се налагат и допълнителни кръвни и рентгенови изследвания. Като се вземат под внимание резултатите и етапът, до който е стигнал процесът (контракции, спускане на предлежащата част, разширение на маточната шийка), се решава как да протече раждането – по естествен път или чрез цезарово сечение.
Понякога поради страх или срам невръстните момичета до края крият, че очакват дете. Така бременността не се проследява и това може да доведе до различни усложнения, да застраши здравето на бъдещата майка и на плода. Често се провокират и болестни състояния, които не са се проявявали преди зачеването. Това също крие големи рискове.

Щрауси ли сме родителите?
Зачестилите случаи малолетни момичета да стигат до родилната зала пораждат доста въпроси, на които трябва да потърсим отговорите. Достатъчно ли е да си кажем: “Боже, дано такава ранна бременност отмине моето дете!” По-добре е да се замислим кое е довело до това.
Говорим ли открито за отношенията между мъжа и жената с децата си – независимо дали са момичета, или момчета. Трябва ли да чакаме детето да сподели с нас интимните си преживявания и тогава да разискваме с него сексуалните отношения. Учим ли го как да отказва предизвикателства или първия сексуален контакт, за които още не е готово. Кога да го съветваме как да постъпи? Какво да е поведението ни, след като ранното или нежелано забременяване вече е факт? Това са сериозни въпроси, на които трябва честно да дадем отговори, а не да крием главите си като щрауси.
Темпото, с което през последните години физически се развиват децата, изпреварва социалното им съзряване и готовността да поемат и носят отговорност. Често първият полов контакт се извършва през пубертета, в ученическата възраст и е последица от инфантилно любопитство, събудено от споделени впечатления на приятели или от екрана на киното и телевизията.
Добрите взаимоотношения и доверието между родители и деца, обсъждането на проблемите вкъщи със сигурност могат да предотвратят нежеланата бременност в много ранна възраст, която понякога обърква целия по-нататъшен живот.