Независимо от големия напредък на акушерството и гинекологията и по-достъпните възможности за предотвратяване на нежелана бременност, обезпокояващо е, че все още много жени прибягват до оперативно прекъсване на бременността. Тук не става дума за образование, за обща и медицинска култура. Очевидно се смята, че оперативното прекъсване на бременността и въздействието на упойващи вещества са напълно безвредни и няма никакъв смисъл от предпазни мерки (хормонални, бариерни и пр.), които вече приеха дори и жените от развиващите се страни.
“Тънките” сметки
на някои представителки на нежния пол стигнаха дотам, че дори от настъпилата неочаквано бременност се открива известна изгода – не се харчат средства за противозачатъчни, не се налага да се помнят разни схеми, времето на бременността, която ще се прекъсва (цели три месеца!), се дава от провидението да се поживее безгрижно и след това да се направи аборт, а след него ще се вземат антибиотици и… всичко ще е наред. Да, ама не, би казал известният журналист. Прави впечатление, че докато прекъсването на бременността беше разрешено до 10-ата гестационна седмица (г.с.), една част от жените идваха за тази интервенция на 11–12-ата г.с., а след като границата беше повдигната до 12-ата г.с., започнаха да идват и на 13-ата,14-ата… г.с. Обясненията за късното явяване са толкова нелепи, че не си струва да се коментират.
Представят се включително и парични аргументи за прекъсването на бременността на всяка цена. Известно е, че се намират специалисти, податливи на изкушаващите предложения, като в такъв момент не се мисли за последиците. А те могат да са много сериозни и тежки за младите жени и особено трагични за тези, за които бременността може да се окаже първата и последната в живота им
Какво се наблюдава в практиката?
Сред най-честите усложнения са непълното отстраняване на плодното яйце и свързаните с това допълнителни оперативни процедури, обилно кръвотечение, водещо до развитие на анемия и необходимост от спешни мерки за борба със загубата на кръв и шока, развитие на тежък възпалителен процес, който може да се отрази на трудоспособността и да ограничи или напълно да ликвидира възможностите за забременяване в бъдеще. Не е изключена перфорация (пробив) на маточната стена, което особено при бременност в по-голям срок, макар и по-рядко, може да се случи и на опитен специалист. Груби травматични увреждания на матката пък могат да доведат до оперативното й отстраняване и загуба на фертилността.
Изтъкнатите усложнения са добре познати. Има обаче и други, за които малко се дискутира у нас, но те са обект на задълбочени проучвания в страните с напреднало здравеопазване. Става дума за негативните последствия върху психиката
Така например 8 седмици след направен аборт 44% от жените се оплакват от нервно разстройство, при 36% сънят е нарушен, 31% съжаляват за решението да прекъснат бременността, а 11% са получили от своя лекар предписание за психотропни медикаменти. За отбелязване е, че ¼ от абортиралите жени посещават психиатър в сравнение с 3% от контролната група. Следтравматичен дистрес след аборт се среща при повече 20% от жените. Той се изразява в различни по тежест и разнообразие симптоми и включва най-често страх, безпокойство, болка и чувство за вина, тягостно усещане за причинена насилствена смърт.
Сексуалните неблагополучия
основно се свеждат до загуба на удоволствието от половото общуване, повишена болезненост при контактите, дори отвращение от секса и мъжете изобщо, често впускане към безразборни полови сношения. Много тревожно е, че абортиралата жена се спохожда и от мисли за самоубийство. Стресът след аборт се свързва със засилено влечение към тютюнопушене. Жените, които са прекъсвали повече от два пъти бременност, по-често стават заклети пушачки с всички произтичащи за здравето им последици. Нещо по-лошо – тези жени продължават да пушат дори и по време на вече желана бременност с доказания риск за здравето на плода и новороденото дете. Не са изключение т.нар. “следабортни” жени, които започват да злоупотребяват с алкохол, което се отразява на поведението им в дома (раздяла с партньора или развод), инциденти с превозни средства, загуба на работното място. Повишава се влечението към дрога. Разстройването на хранителния режим и навици води до поемането на ненужно голямо или на крайно недостатъчно количество храна. Тревожни са и отчуждаването от родените вече деца и липсата на грижи за тяхното възпитание. В проучванията се обръща внимание върху насилието върху децата, по-честите разводи и съдбата на самотна майка.
Прекъсването на нежелана бременност се свързва и с различни причини за аборт при следваща желана бременност. Впоследствие мотивите за извършване на повече аборти може да произтичат от нежеланието на новия партньор за повече деца или да са израз на самонаказание на жената поради вече унищожена от нея бременност.
Статистиката сочи, че над 45% от всички аборти са повтарящи се.
Избягването на първия и на следващи аборти и на усложненията след тях е тясно свързано с възможностите за предпазване от нежелана бременност
Най-икономичният метод е прекъснатото полово сношение, но от друга страна, този метод не е много сигурен. Мъжкият презерватив е лесноприложимо, достъпно и високоефективно средство с редица предимства: не се използва постоянно, а само при повод, не е скъпо. Кондомът е защита от бременност и от инфекции, предавани по полов път.
Днес има голямо разнообразие и от съвременни ниско дозирани хормонални противозачатъчни препарати. Някои се използват като подкожни импланти или пластири (лепенки) за по-продължително време или се сменят периодично. Много удобни са вътрематочните спирали, някои от които се поставят за 6–8 и повече години. Не е трудно да се изчисли колко евтин е методът, разпределен във времето. Използването на спирали напълно изключва риска да се забрави противозачатъчното средство, т.е. “оръжието” винаги е с жената, където и да я срещне “противникът”. Кое противозачатъчно средство е най-подходящо? Добре е изборът да се направи след консултация със специалист.