Един от честите проблеми, с които се среща в ежедневната си практика акушер-гинекологът, е спонтанното прекъсване на желана бременност, известно като аборт. У нас за аборт се смята прекъсването на бременността до 28-ата гестационна седмица на бременността (г.с.), а в напредналите страни – до 20-ата г.с.


Последователната спонтанна загуба на три и повече бременности в тези срокове се означава като хабитуален (обичаен, привичен) аборт. Задълбоченото проучване на предразполагащите фактори за настъпването на спонтанния аборт сочи различни причини. Влиянието на някои от тях е доминиращо, но често въздействието им има комплексен характер. От практическа гледна точка се очертават няколко основни групи фактори, които най-често водят до спонтанен аборт:

  • Хормонални фактори – те са сравнително добре проучени и са сред първите, които се подозират при затруднения в зачеването и при различни нарушения в развитието на бременността в първото и във второто тримесечие. Налице са съвременно обзаведени лаборатории за хормонална диагностика, които подпомагат клинициста гинеколог не само да изработи адекватен терапевтичен план, но и компетентно да се проследят лечебните резултати;
  • Анатомични фактори – това са обикновено вродени аномалии на женските гениталии (като двурога и септирана матка, различните степени на генитална незрелост и пр.), които не осигуряват подходящи условия за развитието на бременността и тя завършва несполучливо. Тези причини се откриват по правило своевременно от гинеколога при прецизно изследване, а терапевтичната корекция е във възможностите на добре подготвени специалисти от същия клиничен профил. Анатомичните аномалии се срещат рядко, поради което са и по-рядка причина за загубени бременности;
  • Генетични фактори. Допреди няколко десетилетия тези фактори бяха недобре познати на редовия акушер-гинеколог. Сред причините за това беше малкото генетични лаборатории и сложният път до тях. Днес генетични причини се търсят по правило още след първите спонтанни аборти. И с основание – оказва се, че около 70% от ранните спонтанни аборти се дължат на хромозомни аномалии;
  • Причинни фактори от околната среда – те произтичат от индивидуалния стил на живот и могат по различен начин да застрашат развитието на бременността. Във повечето проучвания се споменават тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, зависимост от дрога, вредни професионални фактори, географски области с определена специфика;
  • Имунологични фактори – имунологичните причини за спонтанния аборт поради дефекти в имплантацията са резултат от разстройство в имунния отговор на майчиния организъм спрямо развиващия се в него зародиш, който е своего рода трансплантат. Оказва се, че към тази група принадлежат едни от най-трудните за преодоляване причини за стерилитет и спонтанно прекъсване на бременността.
    Специалистите, които се занимават с диагностиката и лечението на безплодието, знаят и от собствената си практика, както и от ръководства по тези проблеми, издадени в напредналите страни, за малка група безплодни жени, страдащи от “необяснимо безплодие”. Надяваме се, че тази група ще намалява непрекъснато с напредъка и усъвършенстването на диагностичните възможности. Проучванията през последните години сочат, че в 80% (!) от случаите на необяснимо безплодие причините са имунни и – което е още по-важно – с приложението на съвременни имунологични терапевтични схеми при 80% се постига успешно износване на застрашената бременност. Наскоро в притурка към национален ежедневник се съобщаваше за важна победа в борбата с безплодието чрез използването на имунологични средства и раждането на “имунологични бебета”. От позицията на съвременните ни представи можем да твърдим, че всяка сполучлива бременност е имунологично обусловена. Наистина е удивително да се наблюдава как в продължение на 280 дни в майчиния организъм се развива трансплантат, от който половината е от чужд организъм. От прецизни изследвания на плацента в края на бременността се установява, че на места дебелината на преградата между циркулацията на майката и плода е незначителна. Това може да се случи при една съвършена регулационна система, каквато само природата може да сътвори и същевременно да гарантира подходяща имунна среда за новосъздадения организъм.

    От проведена анкета сред общопрактикуващи лекари, към които за първи път се обръщат жените, страдащи от безплодие, става ясно, че имунологичните причини се подозират най-накрая от сравнително малка група лекари. Лошото в случая е, че се изпробват различни терапевтични средства, абортите се увеличават, изследванията за имунологични причини закъсняват. Според сборни статистики средно от 15 до 20% от бременностите завършват с аборт. Докато при първа бременност рискът от прекъсване е 11%, при следващата този риск нараства от 13 до 17%, за да стигне след третия аборт до 38%. В последно време се съобщават две основни причини за повтарящите се аборти: хромозомните аномалии и имунологичните проблеми. Очевидно хабитуалният аборт все повече се оформя като интердисциплинарен проблем, от което следва, че гинеколозите и специалисти от други профили, в частност имунолозите, са обречени да работят заедно в едно стратегическо направление в медицината – подобряване на показателите на репродукцията. От имунолозите очакваме разработването на надеждни тестове, които да ни насочат към рискове от имунологичен аборт, за да откриваме своевременно застрашените бременности и да ги насочваме към имунологичните лаборатории за по-прецизни изследвания. Очакваме разработването на по-ефективни имунологични терапевтични средства, за да може акушерът по-активно и резултатно да се намесва в биомеханизма на хабитуалния аборт и да го предотвратява. Повече от ясно е, че имунологично застрашената бременност ще се развива по-сполучливо, когато се наблюдава паралелно от двамата специалисти – акушер-гинеколог и имунолог. Днес жените, претърпели тежки разочарования след многократни спонтанни аборти имат изход и основания за оптимизъм. Решението е в търсенето на предизвикващите причини още след първите спонтанни аборти, а не в пробването на различни терапевтични средства на сляпо с надеждата, че все някога може да се случи някоя бременност да се износи.