Джаки Гeррард е асоцииран директор на Кралския акушерски съюз на Англия. Най-често е определяна като невероятен професионалист и лидер. Тя е човек с главно „Ч”.

Сигурна съм, че в качеството си на асоцииран директор на Кралския акушерски съюз на Англия познавате системата на родилната помощ по-добре от всеки друг. Точно затова ще започна с труден въпрос: какви, според Вас, ще бъдат основните предизвикателства в сферата на родилната помощ в Англия и Европа, пред които ще се изправим в следващото десетилетие?

Запазване на интереса към професията и броя на студентките акушерки, но също и съхраняване на опитните и доказали се вече кадри. Вследствие на непрестанно развиващите се технологии и нови изследвания работата на акушерките е подложена на непрекъснато развитие и промяна, което от своя страна налага усъвършенстване и поддържане на висок стандарт на умения в работата. В допълнение съкращаването на разходите, които се разпределят за родилната помощ, продължава и това може да доведе до сериозни промени, свързани с бъдещото развитие на професията.

Голям брой опитни акушерки, които практикуват в момента във Великобритания, са по-скоро в диапазона на златната възраст над 50 години. Моето притеснение е, че ако всички те се пенсионират по едно и също време, ще се оформи голям недостиг на ценни кадри, които да предадат опита си и да подкрепят новозавършващите или по-неопитни колежки акушерки.

Все по-често жени със сериозни съпътстващи заболявания като рак, сърдечно-съдови проблеми, повишено наднормено тегло и кръвно налягане или жени във възрастовата граница между 35 и 40 години забременяват и износват бременността. В миналото такива жени биха били насочвани към прекратяване на бременността. Днес, с развитието на научните изследвания и напредъка на технологиите, сме в състояние да оказваме специализирани грижи и на такива пациентки. Тези жени обаче имат нужда от висококвалифицирана помощ, включваща мултидисциплинарни екипи, които да осигурят адекватно наблюдение и оптимални шансове за успешно протичане на бременността и опазване здравето на майката и на плода. Предизвикателствата тук са свързани отново с осигуряването на висококвалифицирани екипи и средства, които да осигурят адекватна медицинска помощ и безопасни грижи за всички жени.

Разбира се, родилната помощ в България и във Великобритания е организирана по различен начин. Различни държави с различни проблеми, но където и да са бъдещите майки, заслужават възможно най-добри грижи. Акушерската професия е и трудна, и отговорна. Какво бихте казали, за да окуражите стотиците колеги, работещи денонощно по всички „етажи“ на родилната помощ?

Работете с желание и бъдете състрадателни. Помнете, че подкрепяте вашите пациентки в най-невероятното преживяване в техния живот. Използвайте наличните ресурси и изследвания по възможно най-добрия начин, за да осигурите на вашите бъдещи майки постоянни и последователни грижи. Това носи не само удовлетворение, но помага и да се изгради силна връзка акушерка – майка, основана на взаимно доверие, а то може би е най-важният елемент в този крехък съюз. Отнасяйте се винаги с уважение и изслушвайте това, което жените ви казват: те разбират какво се случва с тях повече от всеки друг.

Вие бяхте ключова фигура и лектор на Международната конференция за родилната помощ през юни миналата година в университета на Брадфорд и представихте големия проект, с който Кралският акушерски съюз активно подпомага родилната помощ в Непал, Уганда и Камбоджа. При все по-големите предизвикателства пред многоетнична Европа къде виждате ролята на акушерките в запазването и насърчаването на широки възгледи и толерантност в обществото?

От староанглийски „midwife“ буквално означава „да бъдеш с жената“ – бъдещите майки винаги трябва да са в центъра на нашето внимание, независимо от културата, религиозните си убеждения или сексуалната ориентация. Ние винаги трябва да сме готови да предоставим необходимите грижи за всички наши майки и техните семейства. Като акушерки, ние сме в идеална позиция да поемем водеща роля по този въпрос, да моделираме позитивна нагласа и поведение към всеки член на нашето общество.

През февруари миналата година Вие открихте център за проследяване на рискови или патологични бременности, неналагащи хоспитализация, в Калдердайл и Хъдърсфийлд NHS Тръст. Повечето от страните в Америка и Европа не разполагат с такива звена в своите болници. Как бихте обяснили конкретно ползата от такива отделения за бременните и техните семейства?

С удоволствие се върнах в Калдердайл да открия това прекрасно отделение, чувствах се сякаш съм се прибрала у дома. Там бях медицински директор повече от пет години. Центровете за проследяване и наблюдение на рискови или патологични бременности са част от базата на големи регионални болници, функционират 24 часа 7 дни от седмицата и при необходимост могат да превеждат пациентки в различни отделения. Те могат да се използват в много и различни аспекти, но основното им предназначение е да предоставят необходимата апаратура, висококвалифициран персонал и база, където могат да се приемат и диагностицират различни по спешност случаи, като приемането на майката в специализирано болнично отделение невинаги е наложително. При поява на внезапни проблеми жените могат сами или насочени от акушерка или личен лекар да се свържат с такъв център и да потърсят спешна консултация. Обикновено майките се консултират от акушерки, а при нужда и от акушер-гинеколог и ако причината за посещението не се окаже сериозна, могат да се приберат обратно вкъщи. Така не се налага бъдещите майки да се срещат с родилното отделение, преди наистина да има нужда. Фокусът е върху майката и плода и навременната квалифицирана помощ, с което се намаляват стресът и ненужният болничен престой. Центровете могат също да се използват и за ежедневно наблюдение на бременни с проблеми в растежа на плода, hyperemеsis (ексцесивно повръщане на време на бременност), placenta prаevia, гестационен диабет или други съпътстващи усложнения, без да се налага непременно хоспитализация.

Вие сте изнасяла лекции в много страни по света. Какъв смятате, че е най-добрият начин да се обменят знания и опит в акушерската практика не само между различните системи, но и между различните култури?

Нашите организации могат да споделят и да се учат една от друга постоянно. Днес, с помощта на социалните мрежи и медиите за масова информация, новостите в акушерската практика стават достъпни и известни по-бързо от всякога. Въпреки това трябва да помним, че би било неправилно да пренасяме и прилагаме автоматично ресурси и клинични практики или протоколи от една държава в друга. Понякога налагането на нови техники, практики или правила всъщност може да нанесе повече щети, отколкото полза, независимо от добрата воля. Въвеждането на нови стандарти трябва непременно да е съобразено с възможностите и клиничната база на определената страна.

Международната конфедерация на акушерките посочва, че всички ние трябва да се придържаме към етичния й кодекс: „За да можем да подобряваме стандарта и грижите, които предлагаме на жените, бебетата и семействата по целия свят, ние всички трябва да се развиваме, да повишаваме професионалната си квалификация и да я използваме целесъобразно в ролята ни на акушерки”.

Вие сте патрон на асоциацията „Звездата на мама" и почетен посланик на инициативата „Тихо гнездо". Двете организации са създадени за подкрепа на раково болни и глухи майки. Може да се каже, че те са само малцинство и ние трябва да се съсредоточим върху по-сериозни проблеми, а Вие говорите със страст и загриженост за това как най-добре да бъде планирана и организирана родилната помощ именно за такива майки. Защо?

Всяка майка и всяко бебе са важни. По време на моята кариера обаче съм се убедила, че малцинствените групи – в един или друг аспект – се пренебрегват най-често. Специализираните грижи, от които те имат нужда, или се игнорират, или липсват. Това лесно води до нежелани усложнения по време на бременността или пропуснати патологични отклонения в развитието на плода, а ние сме акушерки и сме длъжни да се отнасяме с еднаква грижа към всички бъдещи майки. Ето затова подкрепям изцяло двете организации и работя за това гласовете на тези майки да бъдат чути. Ако можем да подобрим грижите дори само за една жена, тогава ще сме още една стъпка в правилната посока. Когато мислим за това в световен мащаб, единичните случаи вече не са единични и изграждането на определен модел за предродилни и родилни грижи може да помогне за значителното намаляване на рисковете по време на бременност и раждане при много жени.

От Великобритания през Европа до България „съвременните“ проблеми пред родилната помощ се оказват почти едни и същи: високо наднормено тегло и кръвно налягане, диабет, завишена възраст при първескини и други съпътстващи медицински усложнения. Има ли решение?

Правилното организиране на наличните ресурси и специализираните кадри е основна част от решението на проблема. Използвайки методи и проучвания на съвременната медицина, както и нови модели на родилна помощ, можем да организираме и поддържаме адекватна професионална подкрепа. От огромно значение е също и информацията, която жените получават по време на бременността, с цел да плануват раждането и следродилния период. Изследване, проведено в Англия, имащо за цел да провери конкретно ефекта от редовните и целенасочени грижи по време на бременността (Birthplace study), доказа, че при жени с нискорискови бременности, избиращи да родят вкъщи или в родилни центрове, управлявани само от акушерки, усложненията по време и след раждане са сведени до минимум. Без допълнителни интервенции, често прилагани в интензивните родилни отделения, процесът на раждане протича по-леко и без необходимостта от лекарска намеса. Намалявайки нуждата от интервенции, освобождаваме висококвалифицирани лекарски и акушерски екипи, които да концентрират усилията и вниманието си върху грижите за майки с патологична бременност или с придружаващи бременността заболявания.

Разговора проведе Гергана Николова, акушерка, магистър