Д-р Полина Горанова е част от екипа на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ ЕООД. Професионалните й интереси са фокусирани в областта на ултразвуковата диагностика, колпоскопията и съвременното лечение на заболяванията на женската генитална система.

Цезарово сечение

Цезаровото сечение е метод за оперативно родоразрешение. Терминът „секцио“ произлиза от латинската лексема caesum, която означава „режа“. Секциото представлява коремна операция, при която плодът се изважда през корема на родилката чрез разрез на коремната и маточната стена.

Няма единна класификация на индикациите за тази хирургична операция, но условно те могат да бъдат разделени по два начина – на абсолютни или относителни и от страна на майката или от страна на плода. В практиката най-често показанията за извършването на цезарово сечение са поне две, за да се пристъпи към този вид родов процес. По отношение на определянето на дата за извършване на секциото то може да бъде от планов порядък или по спешност.

Най-честите индикации за извършване на секцио са:

  • Предходно цезарово сечение

Може да се наложи извършването отново на тази операция, ако в акушерската анамнеза на пациентката има предходно раждане чрез секцио.

  • Тесен таз и пелвио-фетална несъвместимост

Това е една от честите причини, поради които раждането не напредва. При тесен таз не се изгражда добър пръстен на съприкосновение между предлежащата част и входа на костния таз. Раждането протича протрахирано и най-често успешният му изход е оперативен. Тесните тазове могат да бъдат класифицирани в четири степени: първа и втора степен са относителни индикации за секцио, а трета и четвърта – абсолютни.

  • Интраутеринно фетално страдание (фетален дистрес, асфиксия)

Това е ситуация, при която лекарят установява, че бебето не се чувства добре и не би могло да издържи продължаването на процеса на естественото раждане. Оценката на състоянието на плода става чрез стриктно следене на детските сърдечни тонове в хода на раждането.

  • Абнормна плацентация (маргинална плацента, плацента превия парциалис/тоталис)

При част от пациентките плацентата, която се формира и е основен орган за развитието и изхранването на плода, остава в долния утеринен сегмент, като част от нея или цялата се разполага пред предлежащата част. Това е видимо чрез ехография по време на рутинните гинекологични прегледи, извършвани в хода на проследяването на бременността.

  • Абрупцио плаценте

Абрупцио плаценте е състояние, съпроводено с преждевременно отлепяне на плацентата. Клинично се изявява с различна степен на „външно“ кървене или формиране на ретроплацентарен хематом без външна изява.

  • Генитален херпес или друга тежка вулво-вагинална инфекция на майката

Активните вагинални инфекции са предпоставка за заразяването на плода по време на раждането. Тук отнасяме също и инфекциите с HPV и HIV.

  • Сърдечносъдови, очни и други заболявания

В тази група спадат най-често придружаващи заболявания на жената, които са контраиндикации за нормално вагинално раждане, например високостепенна миопия. Напъните по време на естественото раждане водят до риск от отлепяне на ретината, кардиопатия и др.

  • Карцином на шийката на матката

Ракът на маточната шийка също е самостоятелен фактор, налагащ завършването на бременността чрез цезарово сечение.

  • Обструкция на костния таз

В тази категория спадат различните механични или травматични пречки на родилния път, които възпрепятстват преминаването на плода през родовия канал. Такива могат да бъдат например различните фрактури на таза вследствие на ПТП, големи миоми, други вродени или придобити генитални аномалии.

  • Трансабдоминален (постоянен) серклаж

При част от жените като превенция за раждане преди термина се налага поставянето на лапароскопски серклаж. Серклажът е предпоставка за извършването на раждането чрез цезарово сечение.

  • Пролапс на пъпната връв

Пъпната връв свързва плода към плацентата, но когато пролабира, „изпада“ пред предлежащата част на плода. Тази част при нормално вагинално раждане е детската глава. Пъпната връв съдържа три съда, които осигуряват кислород и обмяна на вещества между майката и плода. При пролабирането й се създават условия за прекъсване на кръвотока и риск от интрапартална асфиксия и смърт на плода.

  • Седалищно предлежание на плода

Едно от предлежанията на плода е седалищното. То може да бъде чисто седалищно, седалищно-краково или краково. При седалищно предлежание главата се ражда последна.

  • Неправилни предлежания и положения на плода, при които раждането на жив плод по естествен път е невъзможно

Тук отнасяме различни положения на главата на плода – високо право положение, дълбоко напречно и асинклетични положения. Тук се включва и напречното положение на плода. Всички тези положения не позволяват раждането на плода по нормален механизъм.

  • Фетални аномалии

Тук се класифицират съвместими с живота аномалии, които позволяват хирургична корекция и възстановяване, но се налага извършването на секцио.

  • Многоплодна бременност при неправилно разположени плодове

Тази ситуация спада към относителните индикации за цезарово сечение.

  • Еклампсия, HELLP синдром и едър плод

Тези налични условия са абсолютни индиакции за секцио.

  • Едър (макрозомен) плод

В тези случаи се налага извършване на цезарово сечение. При наличие на гестационен диабет на майката най-често плодът е с големи размери и тегло, което затруднява естественото раждане.

Към настоящия момент най-често индикациите за цезарово сечение са комплексни. Наложителността за извършването на секцио се определя според честотата на проявата на отделните индикации сред пациентките, а оптималното решение е това, което дава максимално добри резултати както за майката, така и за плода.