Понякога няма правилно или грешно решение. Това най-вече важи за избора дали бъдещият татко да присъства на раждането...



Дали гледката в родилната зала, на която евентуално ще е свидетел бъдещият татко, няма да се отрази на интимния живот на двойката? Ще бъде ли мъжът действително помощник на раждащата, или ще се окаже още една грижа, за която тя да се тревожи в сюблимния ден? Често подобни въпроси дори и не се обсъждат, тъй като на българска почва мъжете ентусиасти, готови да прекрачат прага на родилната зала, са твърде малко.


Въпреки че практиката е несравнимо по-популярна на Запад, у нас все по-често се намират „доброволци”, които са решили да са до нежната си половинка в часовете на раждането. За да осъществят желанието си обаче, обикновено се налага да си приготвят допълнителна сума за „екстрата”, предлагана от някои родилни клиники. Разбира се, думи като „екстра” и „услуга” тук правят впечатление. Услуга ли е собственият ти мъж да държи ръката ти, докато раждаш? Очевидно да, но обяснението за тази формулировка е свързано с липсата на  пространство. Когато става дума за държавните и общинските болници, за да не се разделя двойката, се налага бременната да се отдели в самостоятелна предродилна зала, а след това и в отделна родилна зала. Това прави раждането в присъствието на бъдещия татко VIP, с което се обяснява допълнителното таксуване. Сумите за присъствието на партньора (при раждане по естествен път и при цезарово сечение) започват от 80 и стигат до 250 лв.

Все още в провинцията има болници, които въобще не могат да предложат тази услуга, тъй като не разполагат със самостоятелна родилна зала.


Недоумение обаче буди написаното в интернет сайта на една от големите АГ болници в София: „За раждане в присъствието на бащата задължително се прави избор на екип.” Каква е логиката да се обвързва присъствието на бъдещия татко с избора на екип? Може би посланието е: „Изберете си лекар, който има нерви да изтърпи половинката ви!”

В родилната зала има място само за медицинския екип и за раждащата – подобни реплики могат да се чуят все още от акушерки и лекари. Те ясно изразяват традиционното убеждение, че за бъдещия татко е по-добре тайнството на раждането действително да си остане тайна. Че щом силният мъж прекрачи прага на родилната зала, той сякаш ще се превърне в крехко дете, което само ще се пречка.

И все пак в тези нагласи се усеща промяна – от пролетта в  Токуда Болница София таксата за бъдещия татко вече е премахната. Мъжете обаче присъстват на еднократно обучение, което ги подготвя как да предложат адекватна подкрепа на половинката си в предстоящия родилен процес. Без такса за бъдещия баща работят и частните клиники „Д-р Щерев“ и „Свети Лазар“.

Сандра Керелезова

 

Защо решихте да присъствате на раждането?
Манол Манолов, 38 год., Габрово
 
В началото идеята да присъствам беше основно на съпругата ми. Впоследствие обаче, след като посетихме различни училища за родители, осъзнах, че щом винаги се подкрепяме в трудните моменти, това е един особено важен момент, в който трябва да сме заедно. Присъствахме на всички срещи на С „9 месеца“ на училище, на които ни беше възможно.

За съжаление в болницата в нашия град няма практика таткото да присъства на раждането и акушер-гинеколозите въобще не одобряват подобна идея. Оказа се доста трудно да убедим някои от лекарите да ни подкрепи. Обещаха ни, че ако няма друга раждаща, може и да ме допуснат. Знаеха, че това е почти невъзможно, защото рядко има само една раждаща жена за деня. За наш късмет обаче така и се случи. И понеже нямаше как – нали ни бяха обещали, – разрешиха ми да съм до жена ми.

Раждането беше с епидурална упойка и всичко мина спокойно. Даже се изненадах, че съпругата ми не крещя, както бях чувал, че се случва... Раждането на второто ми дете обаче протече по-различно. По съвет на акушер-гинеколога беше без епидурална упойка и беше доста по-трудно. Жена ми се нуждаеше от кураж и подкрепа много повече от първия път.

Въобще не съжалявам, че присъствах на раждането и на двете си деца. Всеки истински баща, който не се плаши от трудностите, трябва да е част от този процес. Децата не са “ангажимент” само на майката. Нали затова създаваме семейства – да сме заедно най-вече в онези моменти, в които имаме най-голяма нужда един от друг...

Защо решихте да присъствате на раждането?
Халил Емин, 31 год., София

Исках да съм сигурен, че медицинският екип ще се отнася добре с жена ми. Опитах се да се подготвя с няколко филма за раждането в интернет и с няколко статии по темата от списания.

В родилния дом само за няколко часа изпих 4 литра вода, а в момента, в който ми облякоха престилка, за да вляза в родилната зала, имах чувството, че сърцето ми ще изскочи. Последните 45 минути бяха неописуеми. Обхвана ме усещане за безпомощност и сякаш едва в този миг осъзнах какво се случва. Гледката не беше чак толкова плашеща, но това преживяване промени изцяло представата ми за раждането. Дотогава твърдях, че не е нещо особено – хоп и раждаш, но вече не мисля така. Вече знам, че това е изпитание, съпътствано от болка и страдание...