Твърдо съм убеден, че присъствието на бащата не е най-важният момент в акта на раждането. Много по-важно е неговото съпричастие през 9-те месеца, когато партньорката му претърпява сериозни физически, емоционални и психични промени. Не само жената преживява бременност, “бременее” и нейното семейство и бъдещият баща е този, който трябва да се включи активно, въпреки че много от майките не го осъзнават или не го признават. Както бременността се разделя на три тримесечия, така и психичната нагласа на бъдещия татко преминава през 3 етапа, които са много сериозни.

Първо тримесечие. Това е етапът на радостта, нежността и гордостта. Навсякъде бъдещият баща се хвали с бременността на партньорката си. Това са щастливите 3 месеца.

Второ тримесечие. Това са месеците на колебание, защото настъпват биологичните промени в организма на бъдещата майка и тя вече не e онова безгрижно, весело и стройно момиче, за което Той се е оженил. Тя напълнява, лесно се уморява, повече й се спи. Бъдещият татко възприема по-трудно тези промени.

Трето тримесечие. Това е периодът на тревогата, когато таткото си задава въпросите: “Какво ще се случи със съпругата ми по време на раждането?”, “Здраво ли ще е детето?”, “Ще ми стигнат ли парите за всичко?” и т.н. Това са тревожни моменти, които са сериозно изпитание за бъдещия баща. В тези последни 3 месеца е време бъдещият баща да се включи в курсове за обучение на бъдещи родители. В тази насока това, което през последните 4 години прави Центърът за бременни жени в Пловдив, е много полезно. Срещите и разговорите на бъдещите бащи с медицински специалисти, психолози и педагози, с други бъдещи и настоящи бащи са много полезни.


Третото тримесечие е времето, когато двойката трябва да реши ще присъства ли таткото в процеса на раждането или няма да присъства. Ако отговорът е положителен, той задължително трябва да се подготви за това, което ще се случи в родилната зала. Много пъти ми задават въпроса: “Кое е по-доброто – да присъства, или да не присъства бъдещият татко в родилната зала?” Отговорът зависи от личното убеждение и решение на партньорите.
За нас, българите, може би е нужно да минат още години, за да възприемем по-разкрепостено този въпрос. Има случаи, когато в първия момент някои бащи искат да присъстват, но после се отказват. Не се опасявайте, че на партньора ви може да му прилошее. Залата, където присъстват и раждащата, и бъдещият татко, е с отделен изход и персоналът във всеки момент следи и процеса на раждането, и състоянието на бъдещия баща. Ако настъпи някакъв медицински проблем и се прецени, че не е желателно мъжът да остане в родилната зала, веднага ще го изведат.
Освен това, ако наистина ви привлича идеята да сте максимално близо до жена си, можете да останете с нея по време на часовете на разкритие – да държите ръката й, да й правите масаж или да слагате мокра кърпа на челото й, да я окуражавате, а по време на втория етап на раждането (изгонването на плода) можете да излезете, ако се чувствате неподготвен. Все още малцина се престрашават да присъстват на раждането, въпреки че това е сериозна психологична подкрепа за майката. При нас се роди бебе на семейство мормони. Майката дори не охна през близо 6-часовото раждане. При тях присъствието на бащата е задължително. Двамата стискаха библии в ръце, пееха псалми и четяха от евангелията.
Всеки татко, който иска, може да присъства на раждането на детето си, но трябва да има съответната подготовка. Да разбере дали в неговия град е организирано обучение за бъдещи родители и заедно с партньорката си да се включи в него. Там и двамата ще се подготвят за това какво да очакват, как да се държат и какво да правят по време на раждането.
В нашето АГ отделение на Окръжна болница, Пловдив, има татковци, които без страх влизат в родилната зала заедно със съпругите си. Един от тях е и Виктор Илиев. Ето какво споделя той: “За нас беше важно да участваме в обучението на Центъра за бременни жени – Пловдив, където научихме много интересни, полезни и практични съвети за бременността, раждането и отглеждането на новороденото. Лично на мен много ми помогнаха за участието в раждането. Не се притеснявах и това остана най-хубавото изживяване в живота ми.”