Списание "9 месеца" започна рубрика, в която българки, които живеят в чужбина, разказват как са родили и отгледали децата си там. Ако и вие сте като тях, пишете ни, споделете историята си.

Раждане по френски

Казвам се Каролина Давидова. Запознах се със съпруга си Пиер-Алберт Соонекиндт (в превод на български “слънчево дете”) във Франция, където играех баскетбол. След една година щастлив съвместен живот сключихме граждански брак и година по-късно се роди синът ни Етан (20. 11. 2003 г.).


Бременността ми протече нормално и леко, дори играех баскетбол до края на третия месец, след което се отдадох на спане и мързелуване. Тук работещите жени имат 10 седмици отпуск – излизат по майчинство в последния месец на бременността и се връщат на работа месец и половина–два след раждането. При второ дете обаче имат право на тригодишен платен отпуск. Аз, като нестандартен случай, съм във вечен отпуск. Е, на терена се върнах три месеца след раждането веднага щом спрях да кърмя.
През 9-те месеца посещавах гинеколог, всеки месец правех задължителните изследвания, а за цялата бременност и три прегледа на ехограф. Здравната каса възстанови всичките ми разходи за доктори, лекарства, изследвания.

През последните два месеца посещавах курс за бъдещи родители, който се водеше от акушерки. Обясняваха ни цялата процедура по раждането, различните етапи, учеха ни как да дишаме правилно, отчитаха контракциите с различни апарати и ни обучаваха как да разчитаме данните от тях. Правехме упражнения за правилно напъване, за облекчаване на контракциите. Имахме и ралаксиращи сеанси, на които, унесени от тихия приятен глас на акушерката, някои жени заспиваха. Запознаха ни и с проблемите при кърмене, показваха ни диапозитиви и на няколко урока поканиха съпрузите ни, за да им обяснят как протича раждането. Всичките сеанси – общо 10, бяха платени от здравната каса. Много съм доволна от тези курсове, благодарение на тях не се страхувах от раждането и се чувствах напълно подготвена за Големия ден.
Водите ми изтекоха 6 дни преди термина. Във Франция препоръчват раждащата да отиде в болницата, след като околоплодният мехур се спука или когато контракциите са през 5 минути. Когато отидох в болницата, все още нямах контракции, но час по-късно те започнаха. Появяваха се през 3-минутен интервал. Съпругът ми беше на работа и дойде малко по-късно, преди да ме настанят в родилната зала. Тъй като болките бяха непоносими, поисках да ми сложат местна упойка (голяма част от раждащите по естествен път получават такава упойка). За жалост анестезиологът като че ли се обърка (може би защото съм малко по-голяма от нормалните жени – 184 см) и упойката не ми подейства. Чак в края на раждането акушерката ми приложи друго обезболяващо и мъките спряха. Цялото раждане – от изтичането на водите до появата на Етан, беше 5 часа. Съпругът ми беше през цялото време до мен. Изглеждаше доста стреснат. След това сподели, че това било най-хубавото преживяване в живота му
Когато малкият ми “прилеп” (така изглеждаше новороденият ни син) най-сетне излезе, не изплака. Акушерката веднага го отнесе в друга стая, откъдето след минута чух гласчето му и се успокоих, а съпругът ми пророни няколко сълзи. По-късно разбрах, че пъпната връв е била омотана около врата и корема на бебето. Добре че излезе навреме! След първия му тоалет ми го донесоха, но беше в кувьоз, където стоя 3 часа, а аз изгарях от желание да го прегърна.
Стаите в болницата бяха много удобни, единични, с балкон, баня и тоалетна, с плот за преобличане на бебето, фотьойл и телевизор. През първата нощ ми предложиха да оставя Етан в общата бебешка спалня, за да мога да си почина. Следващите дни и нощи беше плътно до мен, вземаха го само сутрин, за да го премерят и да ни направят тоалет. Стояхме 4 дни в болницата. Първата нощ у дома не можах да легна в моята стая, тъй като от болницата бях свикнала синът ми да е пред очите ми. Постлах един дюшек на пода в стаята на Етан и изкарах нощта при него. Следващите дни и нощи преминаха по-лесно, въпреки че бях много уплашена, тъй като бях сама (без помощ от мама, баба или свекърва). Няколко дни по-късно, за мое щастие и утеха, съпругът ми взе отпуск по бащинство. Тук мъжете имат право на 11 дни отпуск по бащинство
С времето се научих да се справям с всекидневните грижи, свързани със сина ми, четях книги и списания. Много ми помогнаха и съветите на моя приятелка, която беше родила година преди мен в България. С нея общувах по интернет.
За раждането не съм платила нищо. Всичко беше поето от здравната каса, дори получих малка сума от застрахователната ми компания за престоя в болницата. От 6-ия месец на бременността започнах да вземам по 161 евро детски, които ще получавам до 3-годишната възраст на сина ми. С всяко следващо дете сумата се увеличава и при раждането на две и повече деца детските се дават до 18-годишна възраст. От държавата получих и чек за 80 евро за покупка на детски стол за кола. Всички прегледи са безплатни – както от педиатъра, така и от домашния лекар. Здравната каса поема и 10 сеанса при кинезитерапевт за следродилно възстановяване на матката.
От 6-месечен синът ми ходи на “бебе плувец” и откакто проходи, е и на “бебе баскетболист”, където децата не са в баскетболна зала, а в гимнастически салон – гонят се, борят се и… падат по дюшеците. Естествено всяко дете има малка баскетболна топка, предлагат се и други игри и занимания. За коледните празници имаше подаръци за всички малки плувци и баскетболисти. Здравната система тук е на доста добро равнище. На училище децата тръгват от 3-годишна възраст. Повечето жени не работят в сряда, тъй като това е почивен ден в училище.
В една област обаче България има предимство. Това е детската кухня. Ех, да имаше кой да готви вместо мен! Сега най-голямата ми грижа е да науча Етан да говори и двата езика перфектно! Сигурна съм, че ще се справя без проблеми.