Аз съм бебе Стефан и искам да разкажа за моя татко Христо. Той безкрайно много ми се радваше още докато бях в корема на мама, макар да разбра, че съм момче едва в края на бременността. През всичките месеци, докато бях на топло вътре, се грижеше за мама. Всеки ден й даваше витамини за бременни, които тя постоянно забравяше, защото никак не обича да взема лекарства. Вечер слагаше ръка на корема на мама, а аз през цялото време ритах отвътре от удоволствие.


Когато ми стана прекалено тясно при мама, а и вече исках да се запозная със света наоколо, реших да изляза малко по-рано. Още в 3 ч. сутринта започнах да давам сигнали за това. Мама постоянно се въртеше в леглото и татко се събуди. Започнаха заедно да следят минутите на контракциите, за да разберат дали наистина днес ще е Големият ден. В 6 ч. сутринта татко заведе мама в болницата, но след това трябваше да отиде на работа. Аз избързах малко и не изчаках термина, затова и той все още не си беше взел отпуск.

Помня колко много се развълнува татко, когато ме видя за първи път в кувьоза. Аз гледах как с мама ми се усмихват през стъклото и се надявах по-бързо да изляза, за да ги видя отблизо.
Когато се прибрахме вкъщи, татко пое отговорната задача да ме къпе. Един месец по-късно кърмата на мама намаля и трябваше да ме дохранват. Моят баща с готовност ставаше през нощта, за да ме храни и да съм спокоен. През деня пък се стараеше да помага на мама – да ме преоблича, да сменя пелените за еднократна употреба и, разбира се, да си играем.

И двамата много обичаме да ходим на разходка из парка. Той ме слага в кенгуруто и така обикаляме. Вече съм голям и тежък и мама предпочита да ме извежда с количка, а на мен пък много ми харесва да се гушкам до татко в кенгуруто и дори понякога си подремвам.
Татко е голяма опора за мама и много помага в грижите за мен, за да може тя успешно да завърши последната година от следването си.