След като разбрахме за бременността, със съпруга ми Даниел бяхме много щастливи, но и малко уплашени. Аз бях притеснена дали ще мога да се справя с предстоящото събитие, тъй като моите и неговите родители живеят много далеч от нас и трябва сами да отглеждаме детето. Но въпреки това всеки път, когато съобщавахме на някого за бебето, го изричахме с усмивка и с голяма гордост. Мъжът до мен обаче ми показа, че всяка трудност се преодолява, стига да имаш желание.
Бременността ми протече нормално. Даниел непрекъснато се грижеше за мен. С нетърпение чакаше да се върна от консултацията с лекаря, за да му разкажа какво се е случило там. Винаги когато можеше, идваше с мен, за да види на монитора на ехографа бъдещата си дъщеря. Когато ни съобщиха, че бебето ще е момиче, очите на бъдещия татко се насълзиха.


Бях бременна през лятото и Даниел много се притесняваше как понасям горещините. Всеки ден ми се обаждаше по телефона и много ми се караше, когато разбереше, че съм излизала с колата. Искаше да се чувствам добре.
Когато раждането настъпи, Даниел се безпокоеше повече от мен. След това идваше по два пъти в стаята ми, за да разпитва за малката Моника. Когато се прибрахме вкъщи, продължаваше да прави всичко, за да можем двете да се чувстваме добре. Така сега си мисля: “Ех, колко е хубав животът ми!”