Казвам се Ваньо и искам да ви разкажа за най-добрия баща на света. Той е много зает, работи до късно и се връща страшно изморен, но винаги поздравява и мен, и батко, и мама с целувка и намира мили думи за всички. Отделя на мен и на батко малкото свободно време, което има. Дори често се случва “да се поскарат” с по-големия ми брат кой да бута количката, кой да помага на мама за къпането, кой най-много ме обича... Татко не се сърди, когато се върне от работа и мама не е успяла да приготви вечеря, а се развихря в кухнята и винаги ни изненадва с нещо вкусно. Аз, разбира се, опитвам само от млякото на мама, но вярвам на батко, когато казва, че татковото ястие е страхотно.


Случи се така, че се разболях от вирусна пневмония и се наложи с мама да влезем в болница. Батко замина при баба и дядо на село, а тати остана сам вкъщи. Въпреки многото си ангажименти, той всеки ден идваше по два-три пъти, за да ни вижда, да донесе нещо вкусно на мама, да ме успокои след поредната инжекция и да се оплаче, че вечер му е много скучно без нас. С нетърпение очакваше да оздравея и да ни изпишат. Когато се прибрахме вкъщи, беше приготвил страхотна изненада – решил бе да спре цигарите. Той беше страстен пушач и за него това беше голям подвиг. От две кутии на ден вече пушеше само по 2–3 цигари. Това много зарадва мама и тя въздъхна: “Ех, че е хубав животът!” Надяваме се, че тати напълно ще се откаже от този вреден навик. И аз, и мама, и батко искаме да го похвалим и да му дадем кураж да изпълни решението си.

Тати, бъди все така любвеобилен, грижовен и добър!