Казвам се Виктор и съм от Бургас. Имам най-прекрасния татко на света. Още докато бях по-малък и се криех в корема на мама, той непрекъснато ми говореше и винаги усещах голямата му топла ръка през нейния корем. Татко непрекъснато се грижеше за мама, нищо не й даваше да прави, внимаваше да не се натоварва и много, много я глезеше, а така глезеше и мен.
За жалост той не можа да ме види, когато се родих, защото малко преди това трябваше да замине по работа за Англия за цели 3 дълги месеца. Беше ми мъчно, но той непрекъснато се обаждаше на мама и всеки път я засипваше с въпроси за мен – как съм, какво ново съм научил. Нямах търпение да се запозная с него, защото само бях чувал от мама колко е мил и грижовен. Татко все повтаряше, че страшно много му липсвам и затова много се зарадва, когато мама му изпрати първите ми снимки. И ето така, без да усетим, дойде и най-щастливият ден в живота ми – нашият татко се върна. Автобусът му пристигна много късно вечерта и мама беше сигурна, че аз вече спя дълбоко. Но аз не можех да пропусна този вълнуващ миг и останах буден до идването му. Когато мама отвори врата и аз за първи път видях татко, на лицето ми изгря огромна усмивка.
В началото тати много се притесняваше, защото не знаеше какво да прави с мен. Дори се страхуваше да ме вземе на ръце. Но сега вече е истински факир и много помага на мама – храни ме, преобува ме, приспива ме, играе с мен, а аз вече съм голям и разбирам почти всичко.
Сега мама е по-спокойна, защото нашият татко е тук и има кой да се грижи за нас.
