Казвам се Явор и искам да ви разкажа за готиното татенце, което имам. Той е първият човек, с когото се запознах, идвайки на бял свят. На него се падна важната роля при моето раждане – да държи ръцете на мама и да ми дава кураж да изляза. Лекарите го похвалиха, че е много смел, ама как му трепереха ръцете, като ме гушна за първи път, направо няма да повярвате – целият се тресеше от вълнение.
Неговият прякор е бебеукротителят, защото когато нощем плача и не ми се спи, само той може да се справи с мен и да ме укроти. Носи ме из стаята, люлее ме, даже се опитва да ми пее. Но е толкова смешен, защото не знае текста на нито една детска песничка и трябва да си измисля думите. Когато най-сетне потъна в сънища, той казва на мама, че вече съм заспал, защото ми е омръзнало да го слушам. Това не е вярно. Аз обичам неговия глас и го помня още от времето, когато ми говореше през корема на мама много преди да се родя. Другото ни забавление е да се състезаваме по лазене. И той е добър, но не колкото мен – аз вече го изпреварвам. Татко обича да ме подхвърля почти до тавана. С него се чувствам сигурен, знам, че никога няма да ме изпусне. Мама се опитва да ме накара да кажа “тати”. Струва й се нечестно да гукам само “мама”, но аз ще го направя, когато сам реша, а не когато тя ме насилва.
Иначе много си говорим с татко. Всяка вечер му разказвам какво съм правил през деня и той ме разбира. Мама ни нарича нейните момчета – малкото и голямото съкровище. А ние сме горди, че тя непрекъснато е до нас.
