Казвам се Влади и искам да ви разкажа за моя татко. Още не бях го виждал, когато чух мама да казва, че бил най-прекрасният и добър човек, когото познава, и че я прави истински щастлива. Каза още, че много го обича и затова е решила да му подари най-хубавия подарък – т.е. мен. И така дойде дългоочакваният момент, в който тя щеше да му каже за моето съществуване, а аз официално да се запозная с него. Това стана с помощта на един чичко чрез много интересен за мен “телевизор”. Той каза на мама и татко, че съм на 8 седмици и ми направи снимка. Според мен не беше много сполучлива, защото изглеждах като малка точка, но на тати много му хареса и я носеше в портфейла си 9 месеца. В корема на мама, докато плувах на спокойствие, усещах голямата му топла ръка да ме гали. Случайно една вечер чух, че тати беше изгубил едно бебе преди време и много се страхува за мен и че мама трябва да му помогне да преодолее това притеснение. Затова аз реших – ще изляза с 9 дни по-рано, за да му покажа, че съм жив и здрав. Мисля, че така наистина го направих щастлив.
Отначало ме гледаше много плахо, сякаш се страхуваше да не ме счупи, но щом ме взе и почувства, че всичко е наред, се успокои. Любов от пръв поглед. Много обичам тати и му се възхищавам, защото не знам как успява да работи след безсънните нощи, когато аз се разпявам. А вечер, когато се прибере, посвещава цялото си време на мен и на мама. Приятно ми е, когато ме храни и ми говори разни “мъжки работи”. Или когато ми носи разни нови бебешки неща. Имам вече обувки и топка, които мисля да изпробвам с моя батко. Той е на 6 години, но много ме обича и помага на мама да ме къпе. Затова му оставям малко пюре или сок, за да може и той да пробва...
