Със съпруга ми много искахме да имаме дете, но мина много време преди да забременея. След като разбрах, че ще ставаме родители, се наложи мъжът ми да замине да работи в чужбина. Непрекъснато пътуваше. Това беше много мъчително за мен, но единственото, което ме крепеше и ме караше да съм силна, беше детето в корема ми.


Бременността ми беше много тежка. В седмия месец се наложи да вляза в болница за задържане. Страхувах се да не се случи нещо на бебето ми. За да се разсейвам, често ходех да гледам как акушерките къпят новородените, как ги хранят и обличат. Малките им сладки личица ми даваха сили да продължа да се боря и да съм силна.

Влязох в осмия месец, датата на раждането наближаваше. Единственото, което ме разстройваше, беше, че таткото няма да присъства на раждането и на изписването на бебето. Благодаря на Бог – седмица преди да родя, той се върна! Влязох в болницата за раждането, което протече много тежко. Имаше усложнения и с детето. Приех го трудно, упреквах себе си за всичко. Благодарение на съпруга ми, който постоянно беше до мен и ме подкрепяше, постепенно преодолях негативните чувства.
След дълги мъчителни дни в болницата най-накрая ни изписаха. Прибрахме се вкъщи, където трябваше да се справям сама с всичко. Бебето много плачеше нощем и никой не можеше да спи. Умората ни съсипваше. Тогава Краси – моят прекрасен съпруг, който беше неотлъчно до мен, пое част от моите задължения. Редувахме се – една нощ той стоеше буден и гледаше бебето, докато аз спях, на следващата беше мой ред. Той переше дрешките, къпеше и хранеше малкия Ники с изцедената от мен кърма, сменяше пелените за еднократна употреба. Дори спяха заедно – синът ни като че ли се чувстваше по-спокоен до своя тати.

Когато плачеше, си мислех, че майката е тази, която трябва да успокои детето си, но аз не успявах и много се измъчвах. Единствено до баща си Ники беше спокоен и заспиваше в ръцете му. Тогава се убедих, че има не само майчин, но и бащин инстинкт. После всичко дойде на мястото си. Тати замина пак, а аз се справях с домакинството и с детето.
Не е лесно, когато за първи път бебето е в ръцете ти и благодаря на моя прекрасен и любещ съпруг, че в тези моменти беше до мен. Ето защо искам да се обърна към всички татковци: “Обичайте жените си, подкрепяйте ги и им помагайте, защото наистина е много трудно и е голяма отговорност да станеш майка!”