Казвам се Йоана и вече съм достатъчно голяма, за да разбера какви прекрасни родители имам. Татко Коце е избрал това име специално за мен, защото съм красива като царица. Мама и татко до последно не знаеха, че съм госпожица, защото исках да ги изненадам. Затова не бяха избрали и име. Татко силно вярваше, че съм момиче, даже се хвана на бас с мама. Мама много му се смееше, защото още докато бях в нейния корем, той непрекъснато ми казваше “дъщеричката ми”. Всяка вечер ме галеше и ми приказваше, усещах силната му ръка. Когато чувах неговия глас, ритах толкова силно, че дори понякога мама изпитваше болка. А аз исках само да им се обадя, че разбирам какво ми говорят и съм щастлива.
След като се родих, татко не можеше да повярва, че е спечелил баса и съм момиче. Дори когато се срещнах с него за първи път, той се разплака. А аз, за да не остана по-назад, се присъединих към него.
Откакто се прибрахме с мама вкъщи, татко непрекъснато се грижи за нас. Всяка сутрин преди да отиде на работа, пали печката, за да ни е топло и целува и мен, и нея по челото. Вечер, като се прибере, често готви, защото ние с мама сме много уморени от работа по цял ден, а и от игри. От време на време двете като домакини му приготвяме вечерята. Забавно ми е, когато помагам на мама да готви.
Моят татко много обича да ме къпе. Внимава да не се подхлъзна във ваничката. Той знае най-добре как да правим заедно гимнастиката и как да ме преоблече. През нощта, когато се събудя, винаги ме взема на ръце и понякога дори ми пее.
Татко често глези и мама, изненадва я непрекъснато с подаръци. Грижи се и двете да сме здрави и силни.
