Аз съм бебе Велизар от Шабла и много се гордея с моя татко Тошко, който беше най-грижовният и любещ баща на света. Когато мама разбрала, че е бременна, с тати били най-щастливите хора на земята, защото ме чакали цели 3 години. Веднага се обадили на всичките си приятели и роднини, че най-после ще си имат така дългоочакваната втора рожба. Дотогава ги е радвал само по-големият ми брат Георги.


През цялото време, докато бях в корема на мама, усещах обичта и топлината на моя татко. Той говореше всеки ден на маминия корем и внушаваше на мама спокойствието, което никога повече няма да имаме, защото той вече не е сред нас и е звездичка на небето. Моят тати беше пожарникар и с живота си заплати за спасяването на рибарското селище в Шабла.

Аз съм само на 3 месеца, а батко ми е почти на 7 години. За тези три месеца имах най-нежния и гальовен тати, без който вече нито къпането, нито игрите са същите. Татко първо изкъпваше батко, а после моята баня бе цял ритуал. Мама имаше задължение само да ме нахрани и аз заспивах спокоен. Семейството ми беше изпълнено с обич и хармония. А само да знаете колко много тати обичаше мама! Малко преди да стане звездичка на небето, го чух да й казва: “Ти и децата сте целият ми свят!”.
Вярвам, че моят тати е ангел на небето и винаги ще ни закриля. Мама ни казва, че двамата с батко сме синове на герой и трябва да сме много горди с него. За съжаление не мога да разкажа много случки с моя татко, защото останах без него само на 2 месеца и половина, но със сигурност винаги ще го нося в сърцето си. Татко знае това, защото малко преди той да излезе за зловещия пожар, моят батко Гого му се обади в пожарната и му каза: “Тате, аз, мама и Вилето много те обичаме”, а той отговори: “Зная, тати, зная.”

Толкова кратка бе срещата с баща ми, че сигурно няма да го помня, но мама и батко си обещаха да ми разказват винаги за него, за любовта и добрината, която е раздавал на всички.