Омъжих се за човек, който може да се нарече само с една дума – любим. Бях още студентка, но любовта ми към него беше така голяма, че не се поколебах да приема неромантичното му предложение за брак. Докато обядвахме, той просто каза: “Трябва да си избереш пръстен.” Стотици пъти съм си представяла този миг, но това, което се случи, беше далеч от представите ми. Вярно е, че любимият ми не може да се изразява добре, не подарява картички или скъпи цветя, но ми даде най-голямото съкровище на света – сина ми!


Решението да станем родители дойде така спонтанно, както и решението да се оженим. Сякаш това беше следващата стъпка след сключването на брак. Никога няма да забравя как навръх Нова година видях двете чертички на теста за бременност. Не можех да повярвам – бях като зашеметена. Взех теста и го показах на бъдещия татко, а той с присъщия си характер го прие сдържано. Реакцията му не беше като по филмите – лудо щастие, прегръдки и целувки. Бях малко разочарована.

Месеците минаваха. Бъдещият татко рядко говореше за бебето, но когато го направеше, сърцето му се отваряше – аз бях неговата вселена, а детето – неговата сбъдната мечта. Дойде мигът на раждането. Таткото, който е шофьор, се оказа на другия край на България, когато имах най-голяма нужда от него. Плачех по телефона, а той развълнувано ми обясняваше как да стигна до болницата. Страхувах се, че ще пропусне раждането. Но точно преди голямото събитие той се върна!
Родих в малка болница, където горкият ми съпруг, стоейки на пост пред вратата, е чувал всичко, което е ставало вътре. Тъкмо бях излязла от упойката и акушерките ми донесоха телефона. Тогава го чух да плаче от радост и щастие. До мен достигна само: “Как си, мое съкровище? Всичко свърши! Имаме син!” А всеки знае цената на мъжките сълзи.

Сега нашият татко се грижи за всичко, ако може дори би поел и кърменето. Моята приказка се превърна в сбъдната мечта.