Казвам се София и ще се родя след няколко месеца. Моят татко Стефан все още не е сигурен, че съм момиче, но аз и мама знаем това. Той все се съмнява, че докторът не е видял добре, че съм госпожица. Аз съм убедена, че това не го интересува много и че най-важното за него е двете с мама да сме здрави и тя да ме роди бързо, без проблеми и усложнения.
Много се гордея с моя татко Стефан и малко ме е яд, че все още не мога с никого да споделя това. Той много ме обича и всеки ден ме целува и гали през корема на мама. Много е зает и работи до късно, сега пише докторат, а доколкото разбирам, това е много сериозна работа.


Всяка сутрин моят татко става рано и пали камината. Приготвя си кафе, а за нас с мама – чаша мляко, и чак когато се стопли стаята ни, помага да станем от леглото. После, след като мама се облече (и тук той е незаменим, защото на нея вече й е трудно да си обува чорапите и обувките), отиваме на разходка. Той не идва с нас, защото има много работа. Когато обаче трябва да пазаруваме, той е с нас и тримата купуваме най-хубавите неща за ядене – за да сме здрави с мама. Вечер, когато си легнем, през коремчето на мама татко Стефан се опитва да разбере кога заспивам. Аз отвръщам на ласките му, но той през цялото време мисли, че ритам вътре в корема.
Мама и татко всеки ден благодарят на Бог за мен, а пък аз, надявам се, ще им се отблагодаря някой ден за грижите и любовта! Когато се родя, ще им покажа колко ги обичам и как се радвам, че имам най-страхотните родители на света.