При нас всичко стана толкова бързо – като насън...
Когато през есента на 2008 г. се запознах с Иван, бях на 19 години и току-що бях приета в специалността „Право”. Изобщо нямах планове за деца и семейство. Ако тогава някой ми бе казал, че година по-късно ще забременея и ще се омъжа, нямаше да му повярвам…
Разбрах, че съм бременна 3 месеца преди сватбата и не крия, че новината много ме притесни и уплаши. Питах се как ще се справя като майка при положение, че не можех да се справя със самата себе си. В този сложен за мен момент Иван ми вдъхна спокойствие и увереност, че ни очаква нещо прекрасно и няма място за страхове. През 9-те месеца той се грижеше за мен, правеше всичко, за да не ми липсва нищо и угаждаше на всичките ми капризи.
Когато на 25 февруари се роди синът ни Жорко, Иван преживя заедно с мен и стреса, и радостта от раждането. Всеки ден идваше в клиниката да ни вижда, а деня на изписването превърна в истински празник, като накара мен и Жорко да се почувстваме най-важните и скъпи за него хора на света.
И днес Иван продължава да е страхотен съпруг и баща. Когато уча за изпити, той се грижи чудесно за Жорко. Обожава да го носи на ръце, да го забавлява и разсмива, а в същото време му осигурява сигурност и защита.
Винаги съм мечтала да срещна толкова всеотдаен, мил и грижовен партньор и баща за детето си. С Иван до мен животът ми не е просто хубав, а такъв, какъвто винаги съм искала да бъде!
Мама Добринка
