Помните ли стария си дневник? В него записвахте всички съкровени мисли, желания и тайни. Той вече е в миналото и сигурно дори не знаете къде е. Какво би написало бебето ви в своя дневник, ако имаше тази възможност? Би било интересно да надникнете в него, нали?

“Някакви странни звуци излизат от устата ми. Май днес казах първата си дума. Мама е толкова горда, че се разплака. Сега постоянно стои над креватчето ми и ме гледа замечтано. Предпочитам да прави смешни физиономии, тогава е най-забавна. Може би трябва да продължа да се упражнявам да говоря, за да мога да й кажа колко много я обичам.”


Някои малчугани проговарят още на 9 месеца, други пък не обелват дума до навършването на 2-рата си годинка. Факт е, че малко преди първия си рожден ден мъничето вече може да имитира звуците, които постоянно чува, имената на родителите си, на домашните любимци, “чао”, “баба”, “мама”. Не се чудете, ако то започне да назовава първо баща си. Обикновено малкото произнася по-лесните за него звуци. Важно е постоянно да разговаряте с детето. Задавайте му въпрос и го оставяйте да ви отговори, дори и с поклащане на главата или пък с някакъв звук. Мъничето има нужда непрекъснато да чува вашия глас и езика, на който му говорите.

“Мама отново плаче. Чудя се кой ли е по-голямото бебе вкъщи? Видя ме, че днес, докато бях сам в креватчето си, се друсах и реших, че мога да направя няколко крачки. Забавно е да ходиш. Сега най-накрая ще мога да стигна до онази масичка с бисквитите и да си взема сам. Вече никой не може да ме спре...”


Първите стъпки на детето са един от най-вълнуващите моменти в неговия живот. Децата прохождат на различна възраст, затова не се притеснявайте, ако вашето закъснее с това умение. Някои майки се хвалят, че тяхното дете е пристъпвало още на 8-месечна възраст. Подобно “постижение” обаче може да се окаже опасно, тъй като в този период костите и мускулите на детето все още не са достатъчно добре укрепнали. Обикновено децата правят първите си крачки на 10–11-месечна възраст. Разбира се, понякога е по-лесно просто детето ви да падне по корем и да стои така, докато някой го вдигне. На тази възраст любопитството е движеща сила. Детето иска да опознае света колкото може по-бързо. Затова не се чудете, ако малкото предпочита да пълзи със скоростта на реактивен самолет, но не и да повтори “геройството” си и да се упражнява да ходи. Все пак не го ограничавайте. Осигурете му пространство в стаята, така че то да може да обикаля наоколо стига да иска. Важно е, докато се учи да прохожда, детето да не падне лошо и да не се уплаши.

“Научих нова игра и мога да храня мама с биберон и да й помагам да се облича. Вече съм голяма!”
Постепенно детето осъзнава, че може не само може да получава от близките си любов, но и то да им отвръща с това чувство. Малкото вече знае, че куклите и количките са за игра, а не само за хвърляне и лапане. За да стимулирате и насърчавате развитието на детето си, приемайте усилията му насериозно. Ако то поднесе лъжицата към устата ви, престорете се, че наистина ядете. Нека малкото се почувства важно. 

“Не искам да ям! Не искам да се обличам! Не искам да ме прегръщат! Не искам да спя! Не искам да си играя... Днес беше ужасен ден!”
В дебелите книги пише, че бебешкият “пубертет” започва, когато детето навърши 2 години. Може обаче да се приготвите за приближаващата буря и малко по-рано. Щом мъничето ви се научи да казва “не”, то постоянно ще го използва. Не се учудвайте, ако отказва да се храни или облича. В един момент от развитието си то осъзнава, че някой друг контролира живота му. Това обаче е толкова несправедливо! Детето използва отрицанието, за да върне властта в свои ръце, но често безуспешно. За да избегнете проблемите, давайте му възможност за избор. Поставяйте пред него няколко ястия или пък няколко книжки за четене. Така то само ще може да прецени какво иска.

Катерина Кирилова
психолог