Понякога, увлечени в бременността си, вие забравяте, че в този период и партньорът ви се променя. Прочетете как са се чувствали татковци през 9-те месеца и след това.

Петър И., 33 год., баща на две деца:
Идването на бебето у дома беше най-хубавото нещо. Бях на седмото небе, когато узнах, че жена ми е бременна с нашето първо бебе. Бях толкова щастлив, че почти се просълзих от радост.


Беше и страшничко. Първият преглед на видозона беше изпълнен с напрежение за мен. Жена ми имаше повишено кръвно налягане и се страхувах, че нещо може да й се случи.
Когато се стигна до раждането, се оказах неподготвен. Курсовете за подготовка за бъдещи родители ви учат как да съдействате за дишането и напъването, но не ви подготвят за нещо по-различно от нормалното раждане. При жена ми се наложи индукция на раждането и цезарово сечение по спешност. Това беше истински шок за мен.

Идването на бебето вкъщи вероятно е най-хубавото нещо от бащинството – тогава живеете само на адреналин.

Тома В., 29 год., баща на 4-седмична дъщеря:
Чувствах се безсилен в родилното отделение.
С жена ми искахме бебе, но не очаквах, че всичко ще стане толкова бързо. Напрежението дойде, когато терминът наближи – усещането беше като пред Коледа.
Бременността мина леко и подкрепата в началото на раждането ми се видя лесна, защото можех да помагам на жена ми да диша правилно и да общувам с акушерката. Щом обаче жена ми влезе в родилната зала, се почувствах наблюдател, а не участник. Загубата на контрол над ситуацията ме натовари емоционално.
Първите няколко седмици с бебето у дома са много специални. Чувстваш се някак си странно – то е толкова мъничко и беззащитно и въпреки това има власт над теб.
Когато се оженихме, усетих, че любовта ни стана още по-силна, въпреки че не смятах това за възможно. Мога да кажа, че изпитваш същото, когато имаш бебе – точно, когато мислиш, че не можеш да обичаш жена си по-силно, връзката ви още повече се засилва.

Кристиян Г., 26 год., баща на едно дете
Спомням си, че се почувствах като изгубен в света, когато разбрах, че жена ми е бременна. Беше смесица от радост, любопитство и вълнение, но и несигурност – дали съм дорасъл да бъда баща, ще можем ли да уредим живота си така, както искахме. Бяхме женени от два месеца и една малка част от мен искаше да сме само двамата още известно време.
В петия месец жена ми падна на стълбите. Прегледът показа, че е добре, но аз изведнъж се почувствах отговорен за нея и за бебето, което носеше в утробата си.
Когато дъщеря ни се роди, бях малко разочарован, че е момиче, но след това усетих истински животински инстинкт да я предпазвам.

Михаил Б., 31 год., баща на 14-месечна дъщеря, очаква второ дете:
Отначало лекарите смятаха, че жена ми има извънматочна бременност, което много я натовари психически. Раждането на сина ни беше също травмиращо – сърцето му спря в края на раждането и се наложи да му прилагат реанимационни мерки. Жена ми плачеше, а аз бях в състояние на пълен шок.
Бебето прекара първата си нощ под специални грижи и аз не можах да го взема на ръце до следващата сутрин. Беше невероятно усещане – това беше моят син!
Първите седмици от бащинството представляват движение по стръмни завои. Кърменето усложняваше нещата – когато жена ми беше уморена, не можех с нищо да й помогна.

Павел К., 37 год., баща на 6-месечен син:
Много дълго опитвахме да имаме дете и вече бяхме на път да се откажем, когато жена ми забременя. През бременността говорехме за страховете и надеждите си. Аз се тревожех само за жена си.
По време на раждането се чувствах излишен – всеки, освен мен, знаеше какво да прави. Но в края на краищата преживяването на раждането ме накара да почувствам трима ни като едно цяло.
Първите седмици бяха трудни за мен. Въпреки голямата си любов към бебето, аз не можех да създам връзка с него. Макар че плачеше рядко, не знаех как да го утешавам. Едва след шест седмици успях да се окопитя. Сега сърцето ми се къса само при мисълта, че трябва да оставя сина си, за да отида на работа.

Иван Л., 37 год., баща на 9-месечна дъщеря:
Беше невероятно да гледам как бебето ни се придвижва навън!
Преди да го държа в ръцете си, трудно можех да си представя, че ще ставам баща. Снимките от ехографа и ритничетата в утробата помагаха, но на първата снимка то изглеждаше като фъстък.
По време на раждането пресмятах интервалите между контракциите, като изпусках всяка втора. Чак когато по пътя към болницата жена ми започна да напъва, осъзнах, че процесът е напреднал и изпаднах в паника.
Гнуслив и страхлив съм и никога не съм предполагал, че ще съм в състояние да наблюдавам раждането, но гледката на детето ни, което пътува към нас, беше невероятна. Дори видях и плацентата!  Изобщо това беше най-интересното ми преживяване.

Записа: Йоанна Трайкова