Какво е общото между тези четири дами? Освен че са хубави, освен че са ученички от С “9 месеца” на училище, освен че са бъбриви и се усмихват постоянно. Коремчетата им не са еднакви, нито пък дрехите... Всички те обаче са бременни в 35-ата гестационна седмица. Ето как досега е протекла бременността при всяка една от тях.

Мариела Софкова, 30 год., преди бременността работела в кабелна телевизия:
Това са най-прекрасните месеци от живота ми!
Досега бременността ми върви прекрасно. Посрещнах новината, че ще ставам майка със смесени чувства. Хем исках да имам бебе, хем се колебаех. Изпитвах страх, радост, вълнение, притеснение... Съпругът ми беше толкова щастлив от новината, прегръщаше ме и не знаеше какво да каже. Очаквах в началото да ми се гади и да повръщам, но това не се случи.


За щастие досега съм качила само 13 кг, което за моята структура е много добре. Храня се здравословно и следя менюто си.
Най-вълнуващият момент през тези месеци бе, когато бебето ме ритна за първи път. Тогава сякаш напълно осъзнах какво се случва. След това се радвах на всяко помръдване и на причудливите форми, които малкото правеше по корема ми. Забавно е да го наблюдавам. Щастлива бременна съм, защото всички наоколо ме глезят и ми помагат.

Страхувам се от раждането. Надявам се всичко да мине без проблеми и с бебето да сме добре. Вече сме избрали името му. Ще го кръстим Ангел – на баща ми.

Елвира Хубчева, 25 год., асистент човешки ресурси:
Бременността ми протича без притеснения и се радвам на всеки момент. Имам проблем с щитовидната жлеза и това е причината ендокриноложката, при която се преглеждам, често да ме вика за консултация. Правя необходимите изследвания, за да съм сигурна, че всичко е наред. За щастие няма никакви проблеми.
Още съвсем в началото на бременността внимавах да не пропусна първото ритниче на бебето. Дори и най-незначителното потрепване ми се струваше, че е сигнал от детето. Удоволствието беше неописуемо първия път, когато ме ритна. Бяхме заедно с бъдещия татко и той успя също да усети ритничето.
Дъщеричката ми е много палава и непрекъснато мърда. Един ден е надолу с главата, следващия път се е обърнала. Постоянно се върти и буйства. Надявам се, че когато дойде време да се ражда, ще застане в правилното положение и няма да се наложи да се появи на бял свят с цезарово сечение. Това е един от най-големите ми страхове. Искам да родя през естествените пътища.
Още отсега съм решила, че момиченцето ми ще се занимава със спорт от съвсем малко. Това е начин да се възпитават децата и да се предпазват от опасностите, които непрекъснато ги дебнат.

Силвия Стайкова, 25 год., инспектор координатор:
Бременността ми започна с усложнения. Имах леко отлепване на плацентата, придружено с кървене. Лекарите не можаха да установят точно каква е причината. Наложи се да ми поставят инжекции с прогестерон. Това се случи около 7–8-ата гестационна седмица. Препоръчаха ми да остана на легло и да ставам само за да ходя до тоалетната. Поставяха ми и други инжекции, вземах и лекарства. Притесненията ми продължиха около месец и половина. След това нямах никакви проблеми.
За щастие през следващите месеци бременността ми протича добре. Хората наоколо се отнасят прекрасно с мен. Дори и непознати на улицата ми правят мили жестове, което ме кара да се усмихвам.
Бебето е много подвижно, постоянно ме рита и се обръща. При последната консултация лекарят ми каза, че е по-голямо с 2–3 седмици, отколкото би трябвало да е според определения ми термин. Очаквам го да се появи малко по-рано, защото имам чувство, че синът ми ще избърза да се покаже на бял свят. Вече сме му избрали име – Денислав. Решихме да вземем първата буква от името на дядото Димитър.
Притеснявам се от раждането. Опитвам се да се настроя позитивно. Не знам обаче как ще се справя с отглеждането на детето. Кърменето, къпането и преповиването са истинско предизвикателство.

Нели Димитрова, 28 год., бизнес асистент:
Досега постоянно имам някакви проблеми. В началото изпитвах естествените неразположения, характерни за бременността – гадеше ми се, повръщах, чувствах се отпаднала и изтощена. В края на 5-ия месец получих контракции и се наложи да остана в болница, за да задържа бебето. Лекарите не ми разрешиха да се върна на работа и ми препоръчаха да “пазя леглото”. В началото беше много трудно, защото не можех да свикна с мисълта да си остана у дома. Преди това водех много по-различен начин на живот. Най-важното обаче е бебето, затова се старая да почивам колкото може повече. Почти постоянно приемам някакви лекарства. За съжаление от началото на 7-ия месец гаденето и повръщането отново се върнаха. Трудно се храня. Не мога да задържам храна, нямам никакъв апетит. Лекарят ми предписа да пия протеинови шейкове, за да може детето да си набавя необходимите протеини и така да се развива нормално през последните седмици от бременността. Приемам ги по определена схема. Тежко е, искам да се храня, но не мога. Чувствам се виновна, че не давам на бебето си всичко, от което се нуждае. Все пак обаче бременността носи изключително положителни емоции.

Мая Ковачева