Вие сте бременна за първи път и всичко за Вас е ново. Но как бихте се чувствали, ако партньорът Ви вече е минал по този път? Две двойки разказват за себе си...

Илияна П., 31 год., Иван П., 47 год., и Иво, 7 мес.
Илияна: Иван ми беше шеф. Не искаше да излиза с никого, тъй като наскоро беше преминал през мъчителни бракоразводни дела. Аз бях активната страна. Мислех, че е по-млад и бях доста шокирана, когато разбрах, че разликата между нас е почти 17 години. Женени сме вече от пет години и синът на Иван от предишния му брак живее с нас. Наистина имам късмет, защото се разбирам много добре с него.


През цялото време исках да имам дете, но Иван смяташе, че за него вече е късно отново да става баща. Постепенно това се превърна в проблем - бях мащеха, но не и майка и се измъчвах от това. Най-после решихме да опитаме и аз почти веднага забременях.
Раждането беше кошмарно и продължи 15 часа. През по-голямата част от времето Иван беше до мен. Спомням си, че му казах оттук нататък той да се грижи за малкия си син, защото не го искам! Щом видях бебето обаче, реших, че то е най-прекрасното на света!

Често ми се иска Иван да беше преживял всичко това за пръв път с мен, но единственото, което има значение, е, че двамата сме родители на това хубаво дете. Когато се прибрахме от родилния дом вкъщи, очаквах, че Иван ще знае какво трябва да правим, но той се оказа по-бос и от мен!
Решихме да нямаме повече деца. Иво няма да е сам, защото вече има по-голям брат, който истински му се радва.
Иван: Съзнавах, че Илияна се чувства засегната от нежеланието ми да имам друго дете. Бях шокиран, когато ми съобщи, че е бременна. Чак след около месец започнах да се радвам на втория си шанс, който ни сближи още повече.
Не че горях от желание да присъствам на раждането, но знаех, че това е важно за нея. Когато Иво се появи, се уплаших, че главата му е като конус и че нещо не е наред. Но щом го взех на ръце, изпитах безкрайно блаженство. Това чувство ме обзема винаги щом го погледна.
Когато купувам нещо за бебето, вземам нещо и за брат му, въпреки че вече е голям. Просто обичам да се прибирам с по нещо и за двамата. Толкова съм щастлив с двама сина!

Катя Р., 30 год., Андрей Р., 49 год., и Мария, 5 мес.
Катя: С Андрей се срещнахме с в един клуб. Беше сам на една маса и изглеждаше толкова зле, че го поканих да седне при нас. Имахме много общи теми за разговор. Беше се разделил с жена си и имаше дъщеря тийнейджърка. Веднага ми каза, че най-важното нещо за него е момичето му. Когато връзката ни се задълбочи, родителите ми не бяха особено доволни заради разликата във възрастта и семейното му положение, но постепенно го преглътнаха. Вече седем години сме заедно…
Андрей знаеше, че искам да имам дете, но не беше склонен отново да става баща. Въпреки това решихме да опитаме и забременях веднага. Исках да имаме наше дете. Сега и двамата сме луди по Мария. Понякога се радвам, че той е баща за втори път. В началото ме беше страх да къпя бебето, но Андрей подхождаше съвсем прагматично и се справяше с всичко. Често не ми дава да я вземам на ръце на секундата щом заплаче. Опитът с първото дете му помага да не се страхува, че нещо може да се случи, ако не се въртим денонощно около отрочето.
Андрей: Притесняваше ме голямата разлика във възрастта с Катя. Но съвместният ни живот е изпълнен с щастие и доверие.
Признавам, че не бях много въодушевен от забременяването на втората ми съпруга. Едва ли е прекрасна гледка как 50-годишен мъж дундурка бебе! Бях най-възрастният в курса за подготовка за раждане (Катя настоя да го посещавам).
Мария ме изпълва с толкова емоции, че понякога отивам напълно изтощен на работа. Преживяването е различно от опита ми на баща преди 15 години не само защото съм по-стар, но и защото не съм новобранец. Винаги съм бил привързан към голямата си дъщеря, но сега имам повече време да съм с Мария, отколкото с нея, когато беше бебе. Щом погледна малкото ни момиченце, колкото и да съм изморен, се чувствам възнаграден за безсънните нощи...