Аз съм Росица Хаджийска–Калтенборн, 35 год. Завърших висшето си образование в Германия, където се омъжих и останах да живея. Работя в областта на информационния брокеринг и по-точно в разработването на уеб-продукти за комуникации и мениджмънт в здравеопазването.


Желанието за дете и реализирането му станаха в по-късен етап от брака ми –

след утвърждаването в професията

По-късната готовност за дете бе предизвикана и от обществената среда. Повечето от познатите ми се решаваха да станат родители между 35- и 40-годишна възраст. Съчетанието на кариерата с планове за дете при младите жени е много разисквана тема в Германия. Тя се сблъсква с предразсъдъците за традиционната роля на жената като майка без професионална реализация. В момента правителството полага големи усилия да поощри работещите жени да раждат деца. Актуално решение е през първата година от майчинството с високо възнаграждение да се обезпечават жените, които най-трудно се решават да забременеят, защото се страхуват да не изгубят работното си място и да се лишат от високите си доходи.

Забременях през четвъртата година след женитбата ни. Бременността ми беше очаквана и настъпи в желан от нас момент. Мъжът ми я посрещна с голяма радост. Тя дойде като предвестник на промени и от друго естество. Съпругът ми получи нова работа във Франкфурт на Майн, което бе важно за кариерата му. За мен това означаваше прекратяване на досегашните ми трудови договори и търсене на нов работодател след периода на майчинството. Аз с разбиране приех и двете предизвикателства.
Още от началото на бременността се стремях

максимално да се информирам

за периодите преди, по време и след раждането. За тази цел използвах интернет, специализирана литература, курсове.


Подготовката на бъдещите майки в Германия е добре организирана. Здравната каса поема курс за бременни, който обхваща физическата и теоретичната подготовка за раждане. Курсовете са два вида – за бременни с партньор и за бременни без партньор. Аз посещавах курс с мъжа ми, тъй като той прояви желание

да присъства на раждането

Още от самото начало го направих съпричастен към бременността ми. Въпреки изключителната си професионална натовареност той се чувстваше полезен и показваше, че му е приятно да ме подкрепя и да е с мен.

Много полезни ми бяха и специализираните списания, в които намерих списъци на необходимите покупки за бременността, раждането и следродилния период, както и тестове за качеството на бебешките продукти от различни фирми. Редовно четях и “9 месеца”. Списанията ми помогнаха и при избора на акушеро-гинекологична клиника. Информирах се за медицинското обзавеждане на различни клиники, за дните на отворените врати в тях за бъдещи родители, както и за адресите и телефоните на акушерки, които посещават майките в първата седмица след раждането. Тази услуга се поема също от здравната каса и е безплатна за всички застраховани.

Много полезни се оказаха и контактите ми с приятелки, минали вече по този път. Някои от тях ми дадоха запазени дрешки и други принадлежности за бебето.

Благодарна бях, че при цялата динамичност на събитията – работа, търсене на ново жилище и пренасяне, бременността ми протичаше леко и без усложнения. Посещавах редовно задължителните медицински прегледи. Направих и допълнителното изследване за изключване на синдрома на Даун. Сравнително рано се установи, че очакваното ни дете е момче.

Физически се чувствах в добра форма. Правех упражнения, плувах и понякога карах колело. С мъжа ми често предприемахме дълги разходки.

Хормоналната промяна нямаше силно въздействие върху емоциите ми. Важна роля за преодоляването на появяващата се понякога тъга имаха мъжът ми, колегите, приятелите и родителите ми в България, благодарение на които не се чувствах изолирана през периода на бременността.
Месеците се изнизаха. Излязох

в платен отпуск по майчинство

В Германия той започва шест седмици преди и завършва осем седмици след раждането. След това майката трябва да се върне на работа или да излезе в неплатен отпуск по майчинство. Аз реших да остана вкъщи, докато синът ми навърши 1 год. За децата до 18-годишна възраст държавата плаща по 150 евро на месец, като на родителите с доход под 40 000 евро годишно допълнително се отпускат и около 300 евро.

С наближаването на термина упражнявах дишането и правех съвсем леки упражнения за таза. Приготвих куфара си за клиниката с най-нужните вещи за мен и една чанта с дрехи за детето. Контракциите ми се появиха три дни след термина. Аз все още не бях сигурна дали те са истинските. Когато през нощта станаха през 15 минути,

мъжът ми ме закара в болницата

в която се регистрирах един месец преди раждането. В нея има около 20 двойни стаи за раждащи и четири родилни зали с най-съвременна апаратура за диагностика и удобни легла за раждане, които могат да се поставят в различни положения в зависимост от позата на раждане.

Съпругът ми остана с мен през нощта и по време на раждането. Настаниха ни в двойна стая. Почти през цялото време той държеше ръката ми, правеше ми масаж и ми помогна да се движа, което ускори процеса на разкритието. В родилната зала той ме подкрепяше не само психически, но и физически, даваше ми сили. Оказа се, че когато реших да поискам епидурална анестезия, бе много късно. Вече имах 8 сантиметра разкритие. Бях изненадана, че

с дишане и с движения
успях да контролирам болката

в продължение на осем часа. Събрах отново сили и след около два часа Александър се появи на бял свят. Първият му плач и поглед към мен бяха едни от най-вълнуващите моменти в моя живот. Удовлетворението и радостта ми след усилията бяха големи. Точно когато всичко изглеждаше, че бе свършило успешно, се оказа, че трябва да преодолея още едно изпитание – бе останало парченце от плацентата, което пречеше на матката да се свие и предизвикваше силно кръвотечение. Наложи се под анестезия парчето да се отстрани оперативно, което продължи около 40 мин. Загубата на кръв усложни и забави с няколко дни пълното ми възстановяване и идването на кърмата. Всичко лошо обаче приключи бързо благодарение на квалифицираната помощ на медицинския екип. Акушерките ме научиха как се повива, кърми и къпе бебето. Те се грижеха за Александър, когато го оставях при тях. Повечето време синът ми прекарваше с мен и с мъжа ми в стаята. Когато исках обаче, можех да го оставя при медицинските сестри. Направих го няколко нощи, когато исках да поспя поне четири часа без прекъсване.

Останах в болницата четири дни. Раждането, престоят ми в клиниката, храната (закуска, обяд и вечеря) и медицинските материали за слеродилния период не се заплащат. Болницата ми предостави и дрехите за бебето, докато бяхме там. За всички застраховани тези услуги се плащат от здравната каса. Мъжът ми, който остана при мен в болницата два дни след раждането, трябваше да доплати за двете нощи и храната.

След раждането на Александър последваха дни, изпълнени с много вълнение, но и с умора. В деня на изписването облякохме на сина ми неговите дрешки и го сложихме да легне в столчето за кола.

Възстанових се бързо. В третия месец след раждането посетих курс с упражнения за стягане на коремните мускули и за таза, които ми помогнаха да възвърна физическата си форма.