ТЯ каза - Спомням си как избирахме име на първото ни дете. Упражнението се състоеше в следното: аз предлагах нещо, а Той отказваше. После аз предлагах нещо друго, а Той... пак отказваше. И така три месеца, докато...


“Добре... а какво ще кажеш да го кръстим Филип, ако е момче? Много ми е любимо това име.”

“Не! Не ми харесва. В името трябва да има “р”!”
“Това не важеше ли само за кучетата... Ако искаш да го кръстим направо Ричи, ето има и “р”, или направо Ротвайлер?” “Стига глупости!”
“А Мартин? Ще му викаме Марти или Марто?”
“Не, много ми е... като мартини...!”
“?!?!... Добре, а искаш ли, ако е момиче, да я кръстим Надежда – като майка ти?”
“Ми, добре!”
А! Съгласи се! И без буквата “р” в името!  Истината е, че и аз нямах нищо против. Съвсем сериозно го предложих. Надежда много ми харесваше заради смисъла – надежда! Харесвах и баба й Надежда. Освен това терминът ми беше няколко дни преди деня на Вяра, Надежда и Любов. Ето – детето идваше с името си! Браво! Успяхме (без много бой) само за някакви си три месеца да открием името на дъщеря ни, която нищо не подозираше и си подритваше в корема ми.

По същото време моя приятелка, бременна в петия месец, се раздели с бъдещия татко, защото той искаше детето ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да носи името на баща му, ако е момче, или името на майка му, ако е момиче... Да, ама на бъдещата майка никак не й харесваха тези две имена, както и това така притеснително ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Всичко дотук води до един-единствен извод: да се кръсти детето на баба или на дядо няма нищо лошо, АКО и двамата родители са съгласни. При това 100%, без никакви компромиси. Или ти харесва и приемаш, или категорично отказваш. И другият се съгласява. И спорът приключва още преди да е започнал. След това прегърнати просто продължавате да търсите онова прекрасно име, което харесвате и двамата... името на вашето бъдещо дете! И гледайте да го обмислите добре, защото изборът е много сериозна задача. Толкова често се случва да си разказваме истории, в които родителите направо “са отмъстили” на детето си с разни смешни или странно звучащи имена.
Как ви звучи Лимон? А Пейка? Табуретка, Нацол, Ифигения? А Мечо Вълчов Лисичков?! Това е реално съществуващ човек! Може би са решили, че след като таткото се казва Вълчо, добре е детето да е Мечо, пък и фамилията съвсем подхожда – Лисичкови. Един ден, живот и здраве, се очаква внучето да бъде кръстено Зайко! Разбира се за това са виновни родителите! Представете си как се налага да растеш със смешно име и постоянно да търпиш разни прякори. После се комплексираш, не смееш да кажеш как се казваш на момичето, в което за първи път си влюбен... А когато вече си достатъчно пораснал (толкова, че вече сам стигаш до морето със собствен автомобил), започваш да обмисляш варианти как да промениш името, с което мама и татко са те дарили.
Затова МИСЛЕТЕ! Имате на разположение цели 9 месеца, за да изненадате приятно нищо неподозиращото малко същество...

Р.S.
Нека разпръснем една заблуда. Когато кръщаваш детето си на някого, детето носи неговото име, нали? Това значи, че Доротея не може да е кръстена на баба си Донка, защото, ако беше кръстена на същата баба, тя щеше да се казва Донка, а не Доротея...
Както и Мирослав не е кръстен на дядо си Минчо! Категорично!

ТОЙ каза:
Вярно е, че съществува и такава традиция. Ако имаш син, да го кръстиш на баща си. Така се продължава родът. И тази традиция още се спазва, и то много осезаемо. Аз обаче никак не съм съгласен. Първо, защото имената остаряват и губят очарованието си. Защо тогава да се повтаря все едно и също име през поколение. Дядото Георги, бащата Димитър, синът Георги, неговият син Димитър и т.н. – до безкрай.
Второ, защо е нужно да се робува на подобни ограничения, щом можеш да дадеш на детето си ново начало с име, което си е само негово, а не на още около 60 човека от родата?!
Трето, ами ако името е грозно? Ако е обикновено и не звучи добре на младите родители? Нима уважението към по-възрастните в семейството се засвидетелства точно по този начин?! Категорично не. Дори смятам, че е признак на псевдоуважение и лицемерие в отношенията между двете страни. Казвам лицемерие, защото уважението не си проличава, когато “щампвате” детето си с името на баща си или майка си, а когато го възпитавате в ценностите, в които са ви възпитали вашите родители.
Четвърто, освен дядо пеленачето има още един дядо и две баби – кой по-напред да се уважи? Нима родителите на таткото заслужават повече от родителите на майката?!
Пето, въпросът на кого да се кръсти детето създава толкова скандали дори в днешно време, че ми се струва примитивно едно толкова щастливо събитие като раждането на дете да се помрачава от такива егоцентрични разправии.
Шесто, сещам се за статистиката на най-странните имена у нас. Оказва се, че те са хибрид между имената на баби и дядовци. В резултат се получават недоразумения, като Носимира. А и сме чували приказката за детето, на което дядовците се казвали Пешо и Кирчо, та затова го кръстили Пешкирчо. Тя е емблематична.
Седмо, ако имате повече деца, кръстеното на някого често става и негов любимец, което ощетява другото дете и го поставя в неравностойно положение...
Има и още, но стига. Мисля, че при избора на име родителите би трябвало да проявяват разум, фантазия и да не се съобразяват абсолютно с никого. Защото става дума за тяхното собствено дете, което те са създали и те ще отгледат.