Да се родиш в по-по-най-фамилия!

Куклен актьор, преподавател в НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, шофьор на камион в Коми, арт-директор на “Патиланци”, водещ на предаването на bTV “Кой е по-по-най?”… Това далеч не е всичко. А за да може само един човек – бате Енчо, да е толкова много неща, има много основателна причина. Ето каква…

“Помня, че живеех в един свят, мокър, топъл, хранех се и си дишах въздух – не през устата и през носа. Когато остарях вече, някъде към девет месеца, и станах тежичък… дойде моментът! После видях светлина в края на един тунел. Беше трудно, но минах оттам. Дробовете ми се разкъсаха от струята въздух, която нахлу в тях, и... проплаках! След това се захилих, разбира се!

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

“Кръстиха ме Енчо – на дядо ми по майчина линия. Еньо е оригиналното му име, а аз – Енчо, т.е. малкият Еньо. Енчо по принцип е много разпространено име, както в Русе, така и в Стара Загора го има. Знам много Енчовци там. Всъщност името е древно – има го и в Сърбия, и в Унгария, и в Румъния… Няма да забравя, имаше един премиер министър на Унгария – Еньо Фог. Да не говорим за Енио Мориконе, Енцо Ферари...
М-м-м-да – много известни адаши!
Името произлиза от Хелиос и означава слънце... Затова имен ден на Еньовците е 24 юни – Еньовден! Тогава слънцето пече най-дълго и това е най-дългият ден – денят на Слънцето.”

Помня, когато за първи път прочетох “Пипи”, най-много се впечатлих от факта, че това малко червенокосо момиченце има майка – ангел, и баща – негърски крал. Е, при Енчо нещата стоят по подобен начин. Една безобразно разнообразна и весела фамилия е заобикаляла малкото момченце със слънчево име. Като начало баща – мотоциклетен състезател, и майка – една от най-известните фризьорки в Русе.
“Баща ми е бил един от първите мотоциклетни състезатели в България – 11 години се е състезавал. Беше целият в рани, охлузен, горял, не знам си какво... Когато обаче аз поисках да стана мотоциклетен състезател, че даже се записах да тренирам, той отиде при треньора и каза: “Не, в никакъв случай!” Изгони ме и каза, че той достатъчно си е трошил кокалите, за да си троша и аз моите.
Мама пък била една от най-известните фризьорки в Русе – Янка от салона до гарата...
Докато двамата са работели на смени, мен са ме отглеждали две жени. Едната беше еврейка – танте Рашел, а другата арменка – леля Байдзар. Помагаха също баба ми Иванка и дядо ми Енчо и, разбира се, моите чичовци…
Имах много чичовци...”
Така от леля на леля, от чичо на чичо Енчо е обикалял и трупал впечатления и талант, защото… фамилията му наистина е забележителна. Ето фактите… нещо като опит за крайно интересно родословно дърво.

“Той беше борец. Явяваше се по селските сборове, когато са се борили на “гюреш”. Така се нарича борбата. Намазват се с олио и се борят. Дядо Еньо нямаше уши – бяха му едни такива като топчета! И врат нямаше! А когато си опънеше ръката хоризонтално, на нея можеха да увиснат пет души. Беше много як! Когато после четох книгата за Дан Колов, просто виждах дядо си...”

“Той беше брат на дядо ми Еньо и беше водолаз, ама истински водолаз още от Първата световна война. Имаше много снимки при него – кораби, водолазни съоръжения... “

“Дядо ми по бащина линия правеше захарни петлета, а после чичо Петър наследи занаята от баща си. Мно-о-го обичах да му ходя на гости.”

Логичният въпрос е – как от клоните на това родословно дърво на борец, водолаз, майстор на захарни петлета, една много известна фризьорка и мотоциклетен състезател се е появил… актьор?
“Не знам… баща ми свиреше много добре на устна хармоничка хора, ръченици, валсове, всичко… А пък майка ми винаги е била много артистична. Фризьорството си е изкуство. За мен всички фризьори са художници... а пък всеки човек, който се занимава с някакъв вид изкуство, винаги има афинитет и към другите! Майка ми има невероятната способност да имитира.
Страхотна артистка е и винаги по разни празненства, когато се съберат в кооперацията или фризьорките, или по-късно на село пенсионерките – тя правеше разни сценки. А коронният номер на баща ми и на майка ми беше на някоя сватба или банкет или в ресторант, когато отидат в по-късните часове, като си пийнат всички, с покривките от масата си правеха фереджета, с изрязан лук си правеха зъби и ... играеха кючеци.” 
Енчо не само наследява таланта на родителите си, но и от много малък разбира как може да използва този талант, за да печели… возене на камион!
“Винаги като видех двама-трима души събрани на едно място, исках да им пея разни песни и да им рецитирам стихотворения. Когато отивах на село, имаше шофьори, които прекарваха зърното, и за да мога да се возя на камиони и трактори, защото от малък много обичах автомобили, им казвах: ”Чичко, искаш ли да ти кажа едно стихотворение и да ти изпея една песен?” Те винаги реагираха: “Защо бе?”, а аз: “За да ме повозиш малко!” И така се возех на трактори, на камиони... даже на комбайн.”

Парола сиумете есперанто, мулте форгесес!
И аз не знам какво значи това… но Енчо е знаел, когато е бил само на 4 години, защото баба му Иванка, която трябва да прибавим към разклоненията на невероятното родословно дърво, е била… есперантистка.
“А първото ми голямо публично изпълнение беше, когато бях на четири годинки и беше на есперанто, защото аз от малък знам есперанто... Баба ми Иванка беше есперантистка, цялото ми семейство са есперантисти – сестра ми знае есперанто, баща ми, майка ми... Ми, баба ми беше една от основателките на есперантското движение...
Първото ми изпълнение на четири години – на една младежка среща: “Салутон карай гее есперантистой… и т.н.” С това даже се явих после, когато бях на 5–6 години, на Световен есперантски конгрес в София.”
Впечатляваща рода, много таланти, неочаквани способности… след всичко, което чух, на финала на разговора ни реших, че е време да задам на бате Енчо въпроса, който той най-често задава на децата в предаването Кой е по-по-най: когато беше малък, помниш ли какъв искаше да станеш, като пораснеш? “Да! Имах много точна представа – интелигентен човек с висока култура! Всички падаха от смях... ето и ти сега не ме питаш какво ще работя, когато порасна, ти ме питаш какъв ще стана!
А като професия исках всичко. Общо взето, каквото видя, това исках да стана... Камион – камион, трактор – трактор, водолаз, моряк, артист, балетист, певец... Доста от нещата ми се изпълниха... Имам плавници, маска и шнорхел!
Карам камион професионално. Работих това доста време в Коми!

Играл съм в куклен театър. Играл съм в Пловдивската опера – главна роля в балета ”История на войника” – аз играех Войника... Това си е балетна партия – ето и балетист!
Имам написани пиеси, режисирал съм и в чужбина, станах преподавател на студенти.
И накрая… винаги съм завиждал на чичковците, които пускат в лунапарка влакчетата и въртележките. Е, ето сега съм точно това, даже и повече – директор на въртележките!
Почти всичко ми се е изпълнило. Само едно изключение има – искам да карам самолет!”