Сигурно ви е трудно да изброите многото причини за вашите сълзи? Понякога е достатъчно партньорът да ви отправи дори не много заядлива дума или пък шефът ви да намекне за някой ваш пропуск в работата...


Плачем, когато на екрана лечителката Куин се сблъсква с не едно препятствие. Плачем, когато родителите ни празнуват сребърна сватба... Плачем от мъка и от радост – за неосъществени надежди и за реализирани успехи. Понякога още с измъкването от леглото ни се струва, че денят ще е изпълнен със сълзи. Причината все още не е съвсем избистрена, но без съмнение настроението е под нулата...

Повод за сълзи като че ли винаги има.

Езеро, море, океан от сълзи?
Според една статистика на немски психолози с проливаните всеки ден сълзи в Германия могат да се пълнят 40 вани, за 34 от които приносът е на жените. Ако се съберат сълзите на всички жени по света, за 10 години би се образувало езеро с площ 20 квадратни километра и дълбочина 4 метра. А за повече години... може би световен океан.

Извън контрол
Дали сълзите са лошо нещо? Добрата новина е, че преди всичко те са лекарство – овлажняват роговицата на очите, почистват я и я предпазват от чужди тела, възпаления и болестни причинители.


Досега обаче никой учен не е обяснил защо слъзните жлези, и то само при човека, излизат извън контрол. Защо влагата автоматично изпълва очите, щом някой неоснователно ни наругае или партньорът подигравателно поглади целулитните грапавини по бедрото ни? Нищо не е в състояние да спре пороя от сълзи. Не са ли те втечнени чувства, които не могат да се овладеят.
Има хипотеза, че единствените представители на животинското царство, които са надарени със способността да плачат, са слоновете. Но и това не е много сигурно... Засега е ясно само, че Homo sapiens остава единственият ревлив обитател на планетата.

Лечебната сила
Днес във времето на забързаната рационалност сме склонни да приемаме емоционалната си невъздържаност като нещо крайно демоде и злепоставящо. Въпреки това плачът не бива да се потиска, защото сълзите облекчават и регулират вътрешното равновесие. Все едно дали се проливат от гняв, от скръб или от радост, те са важни за психичното и физическото здраве.
Още Шекспир е казал: "Който плаче, намалява дълбочината на своята печал." 400 години по-късно се появяват дори твърдения, че неизплаканите сълзи причиняват рак. През 80-те години на миналия век американският биохимик Уилям Фрей от Медицинския център в Минеаполис създава цяла теория, според която сълзите имат подобна функция като урината, изпражненията и потта – отделят вредните токсини от организма.
По-нови проучвания оборват и тази теория. Американският учен Том Лутц твърди, че сълзите са най-добрият мост за създаване на дълбока привързаност между хората. Те са в състояние да превърнат равнодушието в готовност за помощ, гнева в съчувствие, сантименталността в любов. В това обаче се крие и опасност от злоупотреба.

Хладно или горещо оръжие?
Жените добре знаят, че със сълзи могат да постигнат отстъпчивост и внимание, макар и не в такава степен, в каквато се е удавало на майките и още повече на бабите им. Безспорно днес плачът вече е демоде. Който лее сълзи, проявява слабост, а това не се харесва на никого. Жени, които успяват с влага в очите да размекнат шефското сърце и така да си извоюват по-специално положение, със сигурност не са сред любимките на своите колеги. На съвременния мъж пък все по-малко му допада ролята на укротител на дамските сълзи. Жената, избухваща в плач пред партньора си, често чува рязката му забележка: "Хайде, престани с лигавщините!"

Горкият… той плаче?!
Сълзите спохождат и мъжете. Проучвания показват, че потомците на Адам, които плачат пред непознати, днес се възприемат и от двата пола като емоционални, мили и чувствителни. С това например може да се обясни реабилитирането на Бил Клинтън след аферата "Люински". Никой не прие влагата в очите му като проява на женска слабост. Светът (и главно нежната част от него) видя в това дълбоко искрено разкаяние. И му прости!
При американския президент номерът мина успешно. Но дали чрез сълзите винаги се постига победа? Наистина ли ви умиляват мъже, които плачат? Ще се привържете ли още повече към половинката си, ако често след работа в чашката му с ракия падат и няколко сълзи?
Разбира се, любимият ви трябва да е нежен, чувствителен и деликатен. Позволено му е да плаче, когато отношенията ви са в криза или майка му е тежко болна. Но дали ще изтърпите до себе си мъж, който гледа телевизионна драма и хлипа в носната си кърпа или който търси вашата утеха, защото някой в автобуса го е наругал? Ако сте искрена, сигурно ще отговорите с "Не!", дори ако някой друг мъж се разплаче от това…