Днес вече никой не се учудва на едно по-рядко срещано в миналото явление – родител, който сам отглежда детето си. До това обстоятелство се стига заради различни причини – доброволен собствен избор на младата жена, смърт на единия съпруг, а най-често развод.

Данни от началото на 2008 г. сочат, че във Франция децата, родени без брак, вече са повече от родените от законен брак. В основата на този факт са по-големият брой самотни майки и необвързани свободни съжителства.

От двете страни на “барикадата”
Обикновено от психологична гледна точка повече внимание се отделя на жените, станали майки без съпруг до себе си, както и на последиците от развода. Някак по в сянка е самотният баща, по неволя нагърбил се с тежкото бреме да е единствен родител. Познавам такива мъже – мои съседи, както и бащи на мои малки пациенти, поели отговорната роля поради смъртта на съпругата си. Има и други случаи, в които безотговорни, лекомислени майки напускат семейството си и изоставят децата си. С бащите сме обсъждали живота им като самотни родители. Те се безпокояха дали без жена до себе си ще са добри възпитатели и закрилници в неизвестното бъдеще. Стресирани, уплашени, обезкуражени – така се чувстваха тези мъже в началото. В крайна сметка подобни реакции са характерни за всички родители, попаднали в такава ситуация – независимо от пола им.
Животът очертава различни варианти, когато бащата липсва още от най-ранната възраст на детето. Ако то въобще не познава своя татко или той много рано е напуснал семейството, в началото детето живее спокойно. То дори лесно може да приеме партньора на мама и да се обръща към него с “татко” за него не е проблем. Когато обаче у дома няма мъж, неудобният въпрос скоро ще се появи. Обикновено това става към 2 ½–3 год.: “Аз защо нямам татко?”

По-драматична е ситуацията, при която бащата напуска семейството, след като той и детето вече емоционално са били свързани. Тогава задаваният въпрос е: “Къде е татко? Защо вече не спи при нас?” През ранната възраст децата срещат по-големи трудности, когато трябва да се справят с различни промени в житейските условия. Още по-зле е, ако са свидетели на постоянни конфликти. Често реагират с нарушен сън, с повишена нервност, стават неуправляеми. При детето може да се появи и заекване. Понякога се наблюдава регрес на някои наскоро придобити навици – въпреки че вече ползва гърне, то пак започва да се изпуска, дори иска да го хранят с биберон...
След като поеме своята роля на самотен или разведен, родителят започва да моделира според принципите си развитието на детето. Тук се преплита влиянието на няколко фактора. Единият – какъв тип поведение ще възприеме той занапред. Вторият – как ще повлияе отсъствието на другия партньор и новите му отношения с детето и с бившата жена. Третият зависи от възрастта, пола и характера на детето. Никак не е маловажна и ролята на близките роднини и обкръжението на останалия сам родител, ще получава ли той достатъчна емоционална и социална подкрепа или ще го осъждат и обвиняват за станалото.

Различен характер, различно възпитание Тъй като много по-голям е делът на самотните жени, ще представя описаните от психолози с богата практика няколко типа майки.
Властна. Тя се налага във всичко и изисква безпрекословно да й се подчиняват. Детето й израства несамостоятелно, дори напук извършва неразумни действия (сключва ранен и по правило неуспешен брак например).
Свръхзакриляща. Тази майка постоянно се стреми да предпазва детето си от “лошите хора”. Получила горчив опит, насажда му черногледство и подозрителност към всичко и всички.
Мекушава и винаги отстъпваща. Тя обожава детето си, угажда му, прощава му, поставя го на пиедестал. То расте егоист, без реална преценка за себе си. Детето тълкува нейните прекалени грижи като израз на чувството й за вина и постоянно я разиграва, не я уважава.
Студена и безразлична. Тя мисли само за своя личен живот, хладна и дистанцирана е към детето си. То расте затворено, потиснато, неразбрано. Страда мълчаливо – и от нейното отношение, и от липсата на бащата.
Уравновесена. Тази майка се държи спокойно, създава доверие у детето си. Учи го обективно да преценява всичко, да е доброжелателно към другите, а не озлобено. Тези типове майки се срещат и при семейните жени. Останали обаче сами, пред прага на двойната отговорност, водещите им типични черти стават по-изразени, негативните пък се засилват. Самотните бащи полагат много усилия, за да е добре детето им. Те поставят акцента главно върху материалната обезпеченост. Някои глезят дъщеря си, но други са строги и взискателни към нея, натоварват я с много домакински грижи. В повечето случаи изграждат близки отношения със сина си. Много от тези бащи се боят да сключат брак, за да не разстроят детето си, което трудно приема заместник на майка си.

Когато се появи “конкурент”
Не е необичайно, когато се появи нов човек между самотния родител и детето, това да породи ревност у малчугана. Новият партньор се възприема от детето като конкурент. Наскоро се срещнах с подобен случай. Момиченце, което въобще не познаваше баща си, бе започнало да скубе миглите си. Отначало не е било ясно защо го прави, но скоро се разбрало, че това се случва, когато приятелят на майката преспивал у тях. Детето привидно се съгласявало: “Мамо, ти си легни с чичо ... аз знам, че така искаш.” Но ставало нощем, скривало се някъде и така мълчаливо давало отдушник на тъгата си...

Съвети към родителя, който сам отглежда детето си
Ако раздялата в семейството е неизбежна, обезателно предварително подгответе малкото дете. Трябва да осуетите по-лошия вариант – то да я преживее драматично, ако му я поднесете като свършен факт или пък ако узнае за нея от друг. Най-добре е и двамата да му обясните ставащото на достъпен език: “Мама и татко все се карат, защото не се разбират, когато са заедно. Ние ще се разделим, но ти си оставаш нашето дете и винаги ще те обичаме и ще се грижим за теб.”
Ако след раздялата се срещате тримата заедно, ясно показвайте на детето своята обич към него, но едновременно с това демонстрирайте, че уважавате другия му родител. С такъв подход ще спестявате ненужния дискомфорт в душата на детето. Ако не можете да скривате своята неприязън, по-добре по делови въпроси се срещайте без малчугана – някъде навън.
Не правете детето свой изповедник, съюзник, доносник, посредник... Не му поставяйте трудно решими дилеми – да определи на всяка цена кого обича повече, с кого прекарва по-добре и т.н.
Каквото и да става, спазвайте вече установените правила отпреди – забраните, дисциплината, режима. Не ги игнорирайте от състрадание, не се дръжте обаче и още по-строго. Постоянно показвайте любов и разбиране към детето, но без излишна мекушавост.
Въздържайте се от злостни коментарии за бащата на детето ви – бил той бившият съпруг (когото то няма да спре да обича) или пък таткото, когото не познава (но тайно вътре в себе си идеализира и не спира да мисли за него).

Франсоаз Долто – известната познавачка на детската душа, съветва майките да обясняват на малкото си дете, че то е родено от мама, но винаги всяко дете има и баща. Когато то въобще не го познава (родено е извън брак или е осиновено от самотна майка), някои психолози предлагат да се каже на детето: “Аз много исках да си имам едно хубаво момиченце като теб. А за мен не беше толкова важно дали ще живея с баща ти, или не, дали ще го познавам, или не.” Всеки самотен родител трябва да избере подхода в зависимост от конкретния случай.
Не забравяйте, че за детето е полезно да си създаде представа и умение да общува и с възрастни от противоположния на вас пол (някои деца се отглеждат само в женска среда). Осигурявайте му такива контакти – те са необходими за неговото нормално развитие.

Мислете и за себе си
Не се мъчете бързо и изцяло да преодолеете своите психични терзания. Няма да ви е лесно да постигнете емоционално равновесие. Понякога ще излизате извън себе си, често ще плачете (отнася се най-вече за майките). По въпроса дали да криете сълзите си от детето, съветът е не прекалявайте с изразяването на силните и бурни чувства пред него (те ще го плашат), но понякога се отпуснете и си поплачете. Така и на вас ще ви олекне, и то ще се научи да съпреживява и съчувства. Все пак постарайте се по-бързо да се съвземете, изтрийте сълзите и кажете на детето, че вече ви е минало и сега можете отново да правите нещо приятно заедно. Не пренебрегвайте грижите за здравето си, съня и почивката. Ако сте в добра форма, и за детето ви ще е добре.
Срещайте се с приятели извън дома. Никога не забравяйте, че човек се разтоварва и с помощта на своето чувство за хумор, както и в компанията на весели хора и оптимисти. Събирането с вечно оплакващи се и постоянно охулващи този или онзи няма да ви разтоварва, напротив – ще ви угнетява.
Приемайте всяка помощ, която ви се предлага доброжелателно. На най-близките си винаги можете да разчитате. Когато обаче ви се появи някой неочакван ангажимент, прибягвайте и до други начини (например почасово гледане на детето).
Преобладаващата част от децата, израснали само с един родител, се научават успешно да се борят с житейските трудности. Тези условия дори ги правят по-борбени и издръжливи. Нека си признаем обаче, че в днешния изпълнен с напрежение живот не родителите, а детето им се оказва по-самотно. Затова малчуганите обичат “да дружат” с Интернет – с всичките му плюсове и минуси...

Какво казват децата
Албена, 2 год. и 10 мес: “Ние кога ще си имаме татко?” (Осиновена е от самотна майка.)
Петър, 3 год. и 2 мес: “Аз имам двама татковци – тате Ники и тате Жоро...”
Светла, 5 год. и 6 мес: “Щом чичо идва да ме види, сигурно и татко ще дойде някой ден!” (Бащата си е отишъл още преди тя да се роди. Неговият брат посещава детето.)
Иво, 6 год.: След развода момчето всеки ден привечер излиза на балкона: “Гледам кога ще си дойде тати.” Нормално е да се появи реакция на отрицание (“Татко не си е отишъл завинаги от нас”). Не се препоръчва обаче тези очаквания да се поощряват, нито пък да се осмиват. Истинската реалност бавно и мъчително ще се приеме.