Ева Веселинова е журналист. Тя спечели доверието и любовта на зрителите с незабравимите си журналистически разследвания като репортер в „Господари на ефира“. Загрижеността и прецизността, вложени в материалите й, спомогнаха за разрешаването на проблемите на десетки хора в нужда. Чаровната блондинка е магистър по електронни медии в Софийския университет, бакалавър по „Журналистика“ и „Българска филология“. Днес тя е част от екипа на „На кафе“, където продължава да предава своята позитивност и вяра в доброто.
Първите ми спомени са от предучилищна възраст и първи клас. Започнах да чета още на 5 годинки и си спомням колко скучно ми беше в първи клас, защото знаех всичко, което се изучаваше. Единствените ми удоволствия в училище тогава бяха тържествата, когато трябваше да учим стихчета наизуст и да участваме в сценки. И плуването, разбира се. Маминка беше учителка по физкултура в същото училище, където си имахме и басейн.
Като дете бях послушна, любознателна, отговорна, изпълнителна, дисциплинирана. Никога не се е налагало да ме карат да уча уроците си. Правех го доброволно и с голямо желание. Имах разпределено време за учене и за игра. А вечер ни препитваха за наученото и се подготвяхме за следващия ден.
Семейството ми беше строго. В нас се държеше на реда и дисциплината. Дядо ми беше висш военен, а маминка (баба ми) – учителка. Дядо беше строг, но справедлив, а маминка и мама – емоционални. Те се грижеха за моето възпитание. Към днешна дата си давам сметка, че са ми дали здрава основа, на която да стъпя, и съм им благодарна. Оглеждайки се около себе си, мога да кажа, че са свършили добра работа.
Старите приятели са много ценни. Част от тях си пазя и до днес. Пръснати сме из цяла България, но това няма значение. Истински близките хора могат да не се виждат с месеци и това по никакъв начин не влияе на взаимоотношенията им и любовта им един към друг.
В училище имах много хубави години. От 4-и до 7-и клас бях в хореографска паралелка, където изучавах народни и спортни танци. От 8-и до 12-и клас бях в хуманитарна гимназия със засилено изучаване на английски език. Благословена съм с най-прекрасните и вдъхновяващи преподаватели, които ме изградиха като личност и професионалист. Признавам, че в гимназията научих много неща. Учителите ми, с които поддържам връзка и до днес, успяха да запалят в мен любовта към книгите, стремежа към успех, желанието за развитие и постоянно усъвършенстване.
Дубай е едно от местата, където съм живяла известно време. Бях 13-годишна, но си го спомням добре. Там се научих да пия чай с мляко по 5 пъти на ден и да ходя върху злато. Не е моето място! Всичко е изкуствено и безсмислено.
Докато живях в Гърция, ми липсваха близките хора, които останаха тук. Липсваше ми и възможността за реализация в журналистиката. Въпреки това не мога да скрия, че прекарах 10 приказни години на о. Санторини. Там си остава раят на Земята за мен, но това не ми пречи да посетя и покоря още много места. Така реших да оставя перфектно уредения си живот и да се върна в България, където не ме очакваше нищо. Но с много труд и постоянство успях да се развия в професията си. Преди разследванията ми в „Господари на ефира“ работих известно време зад кадър в новинарските емисии на няколко телевизии. Била съм директор „Новини“, редактор. Никога не съм искала да бъда обикновен репортер, който просто отразява събитията. Не ми е било цел и да ме дават по телевизията, затова изчаквах търпеливо и си движех нещата зад кадър. Тогава се появиха Господарите и спечелиха сърцето ми.
Господар на ефира или ефир на господаря... Винаги съм искала да бъда част от нещо голямо и значимо. И точно това открих в лицето на „Господари на ефира“. Разследванията ми през последните години помогнаха на много хора, които са ми благодарни и до днес. Не знам дали сме били Господари на ефира, но със сигурност знам, че бяхме спасители и последна надежда за много хора. Може би затова с толкова голям плам се отдадох на тази кауза. Оказа се, че разследванията са ми страст и ми се удават. Имам десетки разрешени случаи. Сама подготвям всичко – избор на проблем, проучване, сценарий, скрити камери, разследване, заснемане, монтаж и т.н. Трудно е и много отговорно, защото знаеш, че в твоите ръце е ключът към разрешението на сериозни проблеми. Защото знаеш, че ако си свършиш работата и си изиграеш картите в правилния момент, това ще промени животи. Прекарвала съм по цели дни и нощи на телефона, изслушвайки проблемите на хората и мислейки как да ги разреша. Сега ефирът е без Господарите, а хората – без последна надежда. Но няма да е все така…
Журналистиката за мен е свобода и път към промяна. Тя е много повече от това да държиш микрофон и да отразяваш събития. Журналистиката е сила, която у нас не се използва в правилната посока. Тя е оръжие. А както знаем, попаднало в грешните ръце, всяко оръжие е опасно.
Телевизията е най-лесният начин да влезеш в домовете и умовете на хората. Винаги съм искала да работя в телевизия. Телевизията е най-силното послание, изтъкано от образ и звук. Камерата взема частица от душата ти, заключва я в безкрайността и съхранява несъхранимото – живота. А вечността става по-близка и по-понятна. Ограбва те, за да създаде безсмъртие – на мисълта, чувствата, посланието и образа. Защото всичко непреходно има безкрайно висока цена!
Шестото ми чувство става все по-безпогрешно или аз успявам да го улавям все по-лесно. За себе си съм открила, че шестото ни чувство е много верен приятел, стига да умеем да го разпознаваме. Напоследък му се доверявам повече и то рядко ме подвежда. В крайна сметка животът е много просто нещо, стига да имаме здрава ценностна система. Обикновено мозъкът ни създава безброй проекции и често е трудно да преценим коя е правилният избор, а интуицията ни е много по-постоянна и еднозначна.
Честност означава да бъдеш справедлив, искрен и истински във всеки един момент. Да бъдеш такъв към всички, а не само към себе си и тези, които харесваш. Да си честен с хората в днешно време, е лукс, защото се смята за порок и дори се наказва от обществото. Затова много хора предпочитат да не са искрени и определят себе си като „дипломатични“. Самата аз често съм осъждана и хулена, защото предпочитам да съм искрена и не се интересувам от последствията. Честността и искреността не са предпочитани в днешно време, особено пред камера. Но на мен не ми пука, защото вечер спя спокойно и знам, че съм постъпила правилно.
Най-важни за мен са здравето, семейството ми и да успея да се съхраня в този материален свят, изпълнен със самозабравили се хора. Важни са ми и смислените хора. Пожелавам си да срещам повече от тях. Те ме вдъхновяват и осмислят живота като цяло. Важна е и усмивката. Без усмивки животът е толкова скучен.
Изкуството да живееш, се състои в това да откриеш вътрешното си спокойствие и сила. В това да намираш поводи за усмивка дори когато нещата не вървят толкова добре. В това да си благодарен за всичко, което се случва в живота ти, защото то не е случайно. В това да се стремиш към усъвършенстване и правене на смислени неща. Изкуството да живееш, се състои в това да оценяваш момента тук и сега, да се научиш да действаш и да не спираш да търсиш.
Щастлива съм, когато пътувам и се усъвършенствам като човек. Пътуването ми дава истинска свобода, събужда в мен безкрайното ми любопитство и жажда за знания. Пътуването прочиства ума ми и ме вдъхновява за нови неща. Искам да посетя още много места и да опозная хората там. Щастлива съм и когато давам нещо от себе си и помагам. Когато усещам, че правя нещо смислено в живота си. Човек не е създаден, за да се грижи и мисли единствено и само за себе си. Човекът е даващо и споделящо същество.
Искам да бъда човек преди всичко! Да науча още много неща и да се съхраня. Искам да съм по-смела и малко по-безразсъдна. Искам да не губя детското в себе си, да продължавам да се смея силно и от сърце. Искам да държа слънцето в ръцете си. Искам да живея красиво в един грозен свят – изкуство, което малцина владеят!
Бъдещето е неясно. Живея тук и сега! Всичко друго е илюзия – минала или такава, която никога няма да дойде. Не си правя дългосрочни планове. Ние предполагаме, но само Бог разполага. Затова се стремя да се наслаждавам на момента. Хоризонтите за мен винаги са били необятни, а границите – несъществуващи! Обичам погледът ми да е насочен нагоре, морето да е в краката ми, а усмивката и пламъкът в очите ми никога да не угасват. Защото да се страхуваш от живота и да кроиш постоянно планове за бъдещето, значи да имаш повече вяра в злото, отколкото в Бог!
Рецептата на успялата млада жена е непонятна за мен. Не знам дали съм успяла, но знам, че вървя в правилната посока. А и какво означава да си успял? За по-голямата част от хората това е да си успял в работата си и да си материално богат. За мен успехът е съвсем друго нещо. Далай Лама казва, че „Планетата се нуждае от хора с Морал, които да направят света жив и хуманен. А тези качества нямат нищо общо с „успеха" като такъв, какъвто той се определя в нашето общество". За мен успехът е в това да си човек преди всичко. Да не нараняваш околните заради собствените си цели. Да не правиш това, което не би искал да правят на теб. Да бъдеш добър и душевно богат. Да се смееш с лекота и от сърце. Все прости неща, но толкова далечни за всички. Това е моят път към успеха и вървейки по него, имам щастието да ми се случват и много други интересни неща, като журналистиката.
Разговора проведе Деница Янкова
