Ако някой вече е обявил гибелта на брака, доста е избързал. Той е жив – поне сред българските звезди. Сред тях е Владимир Ампов–Графа, който преди малко повече от година заедно с красивата си избраница Мария вдигна сватба. По-късно двамата преживяха и един незабравим Великден, когато се появи синът им Крис (1 год.).


Специално за сп. „9 месеца” в ролята си на съпруг и татко Графа споделя мнението си за брака…

На фона на все повечето двойки, които живеят без брак, какво те мотивира да се ожениш?
Далеч съм от мисълта, че когато обичаш някого, задължително трябва да се ожениш за него. Може би просто съм по-консервативен и виждам в сватбата някаква красота. Особено в традицията да отидеш до храма и да се обвържеш пред Господ с жената, която обичаш. Има особено вълнение в този ден – да я видиш в булчинска рокля и т.н. Радвам се, че не се лишихме от всичко това.  


Важна е и психичната нагласа. Много хора се стряскат от думите, с които често се свързва брачната церемония: „Докато смъртта ви раздели!” Това са силни думи и мисълта да дадеш обет пред Бога, че се свързваш с жената или мъжа до теб за вечността, често за някои изглежда твърде смела, има нещо фаталистично в нея. Знам двойки, които са били заедно в продължение на 9 години, в един момент решават да сключат брак и на десетата година се развеждат. Причината е чувството, че сякаш са попаднали в някакъв капан. Но това усещане е само в ума на човека, а не е автоматично следствие от брака. След сватбата при нас с Мария нищо не се промени. Продължаваме да бъдем като едно цяло, сякаш мислим като един човек и дори сме по-сплотени.

Не се ли притесняваш, че някой ще те определи за старомоден, за традиционалист?
Не се притеснявам, защото допускам, че може и да е така. Пък и този избор е въпрос на вътрешно усещане. Ако съдя по моите приятели, съотношението между женени и неженени е 50 на 50.
Наистина много млади хора смятат брака за отживелица. И с известно право – доколкото знам, твърде много бракове приключват с развод. Всъщност истинският повод за размисъл е не дали сме „за” или „против” брака, а че независимо дали са в брак или не, все по-малко връзки устояват на времето.
Но пристъпването към брака също се е изменило през годините. Преди време хората са сключвали брак, без преди това да са живели заедно. И днес има случаи, когато мъжът и жената се женят на втория месец след запознанството си, без да са пробвали да живеят заедно, и двамата скоро разбират, че не са един за друг. Обаче вече са се появили деца и ситуацията става сложна.

Доколко отношенията между родителите влияят на гледната точка на човека към брака?
Убеден съм, че не е без значение в какво семейство си израсъл. Ако родителите са имали сложни отношения, децата по-късно гледат скептично на брака. Когато растеш в среда, изпълнена с любов, си по-склонен да вярваш, че някой ден и твоето семейство ще е така хармонично. Аз съм израсъл в сплотено семейство и може би подсъзнателно това ми е оказало влияние да се оженя.

Проблем ли е, когато в една двойка единият желае сватба, а другият – не?
В тези случаи винаги единият отстъпва и се чувства кофти след това.  Струва ми се, че мъжете сме по-страхливи и повече се притесняваме от сватбата. Каквото и да говорят жените, мисля си, че повечето от тях тайничко искат да преживеят сватбените емоции. Така както жената никога няма да спре да се радва, когато мъжът й подарява цветя. Разбира се, има и по-независими, по-свободолюбиви жени, но те като че ли са рядкост.

Интервюто взе:
Сандра Керелезова