Западноевропейско проучване сред семейства, в които и двамата родители са активно работещи хора, показва, че младите татковци отделят средно по 2 ч.19 мин дневно за занимания с децата си. Младите майки имат явна преднина – те посвещават на малчуганите си средно по 5 ч.12 мин на ден. Резултатите от анкетата като че ли потвърждават, че жените са по-склонни от половинките си да изоставят всички задължения и да посветят време изцяло на своето съкровище. Според анкетата обаче 60% от татковците признават, че


не отделят достатъчно внимание на децата си    
„По-късно ще поиграем” – много 2–3-годишни хлапета чуват тази реплика от любимия татко, който току-що е прекрачил прага на дома в края на работния ден. Ентусиазмът на малчугана остава без отклик по различни причини. Сред тях са голямата умора, неотложните задачи пред компютъра или просто дългоочакваният мач по телевизията. Любопитно е, че доста бащи, които всеотдайно са посвещавали много време на неколкомесечното си бебе,

с порастването на детето
все по-малко общуват с него
Докато е бебе, те с удоволствие играят с него,  с готовност сменят пелените му и го къпят. Около 2-годишната възраст на детето обаче настъпва промяна в поведението на бащата. Причината е, че кърмачето постепенно се превръща в съзнателна личност със свои желания, които може бурно да изразява. То изисква от родителите си повече време, психична енергия и внимание, но не всеки млад татко е готов за това.
В периода около 3-ата година на детето зачестяват и бащините реплики от рода на “Поиграй си с мама... Мама ще ти каже...”.

Когато твърде често пренебрегвате детското желание за игра, може би изпращате към малчугана невербално послание, което не е особено позитивно. Когато родителят каже “По-късно…”, той приема това като обещание и рядко забравя дадената дума. Докато обаче таткото се освободи от домашните си задължения, за мъника е дошло време за сън и така “по-късно” остава за утре, а пък „утре” също се оказва много напрегнат и изморителен ден.

Според немско проучване през първите години от живота си едва едно от пет деца е имало привилегията
да слуша приказка за лека нощ от любимия си татко. Наблюденията на експерти обаче показват, че
бащите са по-изобретателни в игрите от майките
Ако мама е по-добрият разказвач на приказки и майстор в общуването, идеите на татко за игри са далеч по-разнообразни и забавни. Уикендите например са добра възможност да компенсирате пропуснатите часове игра. Без значение е дали ще играете на гоненица в парка, или ще измислите най-шантавата игра на света… Приемайте часовете за игра като инвестиция в бъдещето – детето, получило достатъчно родителско внимание, израства като емоционално уверена личност. 

Вера Антонова
психолог