Наградата от миналия брой спечели Мама Галина Фотева – 25 год., сътрудник в производството, Стара Загора


Бебе: Денислав Фотев, 10 мес.
Баща: Георги Фотев, 31 год., заварчик

Всичко започна през лятото на 2008 година. Приятелят ми имаше рожден ден и на този празник взехме решението да си имаме бебе. След по-малко от два месеца забременях. Когато видях двете чертички на теста, малко се поуплаших, но това бе само миг, след който изпитах неописуема радост. Случи се обаче най-лошото – направих спонтанен аборт и най-неочаквано съдбата ме лиши от това щастие. И за двама ни с Георги това бе особено болезнено. Не се отчаяхме и скоро пробвахме отново. Чудото стана.

Знаех, че съм бременна още преди да си направя тест – усещах го с цялото си същество. Този път обаче не смеех да съобщя новината на никого, дори и на приятеля си – не исках той да страда, ако отново загубя бебето.
След като минаха няколко седмици, му съобщих вестта. Той не можеше да повярва, докато не му показах снимката на малкото същество от ехографа. Този момент за нас ще остане един от най-вълнуващите...

Мечтаех си за момиче, но се оказа, че очакваме момче. Това, разбира се, не ме накара да изпитам дори и капчица разочарование – много силно желаех бебето.
Мога да определя бременността си като лека. Единствено в 7-ия месец се изплаших, че бебето може да се роди преждевременно, тъй като бе разположено много ниско. От този момент в мен се отключиха страхове, че може да му се случи нещо. Не само не родих твърде рано, ами дори се запътих към родилното в 10-ия месец. Притеснявах се, че синът ми не иска да излиза, независимо че лекарите ме уверяваха, че с него всичко е наред. И така на 13 юли 2009 г. влязох в болницата, за да предизвикат раждането. Бях изплашена от системите, за които бях чувала, че засилват болките. Мислех си, че цял ден ще се мъча, но, слава Богу, само след 4 часа родилни мъки чух първия плач на бебето си. Бях най-щастливата жена на света. Преживях изключително събитие! Благодарна съм на Бога, че след един спонтанен аборт ме дари с прекрасен син, когото обичам повече от всичко. С татко Георги сме безкрайно щастливи и се радваме на малкия Денислав, който е смисълът на живота ни…

Мама Галина