Италианските лични имена са изключително мелодични и интересни. Подчинени на дълбока религиозност, почти всички от тях имат своя светец покровител. Такива са имената Винченцо, Лоренцо, Лучия, Клара, Кара, Доминик, Торело, Маргарите, Ана, Марчияно, Марко, Северино, Серафино, Феличе, Филипе, Микеле.
Характерни са и някои регионално разпространени имена, например в Сицилия – Франческо, в Сардиния – Джована, в Лорето – Мадона, в Тоскана са популярни Емилио, Франческо и Фабрицио, в Калабрия момичетата често са наричани Бенедета, Консолата, Мерчедере, Агата, Рокко и Салваторе.
Добре известна е италианската традиция за двойни и тройни имена, която произтича от обичая бащата да дава първото име на новороденото, а кръстниците – второто и третото. Не по малко значение се отдавало на “енергийния заряд” на едно име. Така например приемало се е, че Фабриция е неподходящо име за момиче, защото предполага железен характер, а за момчетата се избягвали Емилио и Джанни, защото се вярвало, че тези имена ще ги направят слаби и неуверени. Като контрапункт се предпочитали Гаетано и Джузепе.
