Ясно е – подаръкът изразява любов, внимание, привързаност. Предлагаме Ви да поразсъждаваме върху изкуството да се подарява.

Ето как описват предпразничния стрес, свързан с избора на подаръци, нашите читатели Соня Иванова, 37 год., и съпругът й Христо, 42 год.

Тя за него:
Списъкът на евентуалните подаръци за Ицо беше дълъг – хавлия от специален плюш, скъп комплект писалки, на който възлагах много надежди, и още разни други неща. Откъде разбрах, че нищо не му хареса? Измъченото му "Благодаря" или промърмореното "Това пък за какво ми е?" не оставиха никакво място за съмнение, че отново не съм улучила. Често ми е идвало да се откажа да му правя подаръци. Нямам особена фантазия и търся идеи из разни каталози, в Интернет и внимателно се вслушвам в желанията на съпруга си. Дали той усеща напрежението ми? А иначе и той допуска фалове в подаръците. Знае например много добре, че любимият ми цвят за дрехи е тъмносиният, а ми подари сигналночервен пуловер!
От известно време Ицо смени тактиката и започна да ми купува бижута. Сигурна съм, че ги намира в последния момент. Мечтая си за истински личен подарък. Например да ме изненада с някоя екскурзия, пък макар и за края на седмицата. Да сме само двамата.


Най-хубавият подарък, който съм получила някога от мъжа си, всъщност е картичка, написана от него с много обич. Сложила съм я най-отгоре в нощното си шкафче.

Той за нея:
На Соня просто не мога да угодя. Тя самата с дни не може да избере нещо, което й харесва. Когато й подарих червения пуловер, го обяви за пълна безвкусица и го смени за седемнадесетия тъмносин пуловер. Парфюми? Никога не ги употребява и събират прах пред огледалото. Признавам, че обикновено започвам да търся подарък в последния момент. Просто нямам никакво време.
Вече съм намерил изход – най-добре ми се удава изборът на бижута. Всички жени ги обичат и моята не прави изключение.
Когато бяхме гаджета, не обръщах внимание на гафовете с нейните подаръци за мен. Просто се радвах на жеста. През последните години се удивлявам колко малко ме познава. Например с покупката на луксозната хавлия. Как изобщо не е забелязала колко съм привързан към старата си хавлия?!
От време на време и тя има попадения. Например малката пластика на бюрото ми в офиса – всеки ден й се радвам. При една разходка я бях видял на витрината и казах, че много я харесвам, след което я забравих. Подари ми я за рождения ми ден.

Експертно мнение
Подаръците са проява на привързаност. Усилията при избора доказват колко много означава партньорът за нас. Още далечните ни предци са познавали обичая да се подарява. Те са намирали храна, за да спечелят любовта на партньора и да осигурят продължението на рода. Дори животните си правят подаръци – мъжките пингвини подаряват камъни на избраниците си, а някои женски птици са прелъстявани с червеи.
В детството рождените дни са върхови моменти, в които подаръците се приемат като доказателство за обичта на родителите. Иска ни се това вълшебство на детството да усетим отново с партньора.
Няма как разочарованията да не са програмирани. Най-малкото поради това, че половинката ни произхожда от различна среда, в която празнуването и подаряването вероятно също се различават от собствените ни представи. Отрезвяващо действа и разминаването между желанията ни и финансовите ни възможности.
Голям проблем е дефицитът на време. Подаряването изисква усилия, време и средства. Нежната половина е по-умела при избора на подаръци, защото държи повече на социалните контакти. Улеснение е партньорите да избират заедно подаръците един за друг. Това несъмнено ще намали стреса около покупките. Но тогава пък ще изчезне магията на жеста.
Не заклеймявайте практичните подаръци. Ако мъжът подари на съпругата си уред за печене на гофрети, защото ги обича, това по-скоро е егоистичен акт, но ако тя обича този специалитет, подаръкът ще я зарадва.
Възможно е партньорът да не си дава сметка какво означава подаръкът за другия. При една хармонична връзка тези въпроси спокойно могат да се обсъждат. Не се отказвайте да си правите подаръци. Без тях животът би бил сив и безрадостен.