Как можете да се справите с капризния апетит, с трудното привикване към гърнето и с някои други проблеми при детето? Прочетете как са постъпили в различни ситуации няколко майки – читателки на “9 месеца”.

Мъки с гърнето
И приучването на детето да използва гърнето понякога изисква творческо мислене. Нужно е да проявявате фантазия, за да стане упражнението интересно за детето. Кремена Иванчева споделя, че е привлякла интереса на детето си към гърнето, като го е накарала да сменя мястото му в хола, докато един ден дъщеря й сама преместила гърнето в банята. Теодора Цанева разказва, че сядането на гърнето е било съпроводено при малкия й син с ритуали на “пишкане”, на “акане” и дори на “пръцкане”. Всеки от тези ритуали е бил посрещан с възторг от домашните и това окуражавало детето да ги изпълнява, за да заслужи още аплодисменти.


Синът на Анелия Викторова е напълно обучен да използва гърнето на 3 ½-годишна възраст. До това постижение обаче се е стигнало не изведнъж, а след много уговаряния за възнаграждение. Най-после след поредното обещание за подарък момчето се решило да пробва и установило, че преживяването не е чак толкова страшно. Анелия не е убедена, че би използвала същата тактика при следващото си дете, но е научила, че понякога се изисква да захвърлиш учебниците и да проявиш творчество.
Експертно мнение. Насилието при овладяването на каквото и да е умение обикновено удължава срока до успеха. Колкото и да ви се иска по-бързо да се похвалите в парка или на роднините, че детето ви е успяло в още една “дисциплина”, добре е да проявявате търпение и такт. Измисляйте и пробвайте “обиколни” маршрути. Не винаги наложеният от теорията педагогически подход гарантира успех.

Това не го обичам...
Диана Сотирова разказва за ядовете си от абсолютното нежелание на 3-годишната си дъщеря Миа дори да опита някои здравословни храни. Момичето упорито отказвало например да яде сирене, праскова, риба и други храни с по-странен аромат. Един ден майката разрешила на Миа да яде от нейното ядене. Колкото и абсурдно да изглежда, това се оказало печеливша тактика. Вече месеци наред детето се храни от чинията на майка си и дори я учудва със странния си вкус – започва да предпочита дори храни, които Диана не харесва.
Експертно мнение. Прекалено многото и строги правила за хранене могат да доведат всекиго до отчаяние и малко отпускане на юздите не би навредило. Детето ви едва ли всеки ден ще е на трапезата на Бъкингамския дворец, така че колкото и ексцентрични да са хранителните му навици, това няма такова огромно значение. Ако то не иска да седи мирно на масата, накарайте го поне да се храни и да не тича напред-назад из стаята.

Чудовища в шкафа
Едва ли ще успокоите детето, като го убеждавате, че в шкафа не може да има чудовища. По-добре е да използвате опита на Галя Йончева, която оставя флакон с ароматизатор на въздуха в детската стая, като обяснява на дъщеря си, че чудовищата не обичат жилищата, които миришат на хубаво, и няма да дойдат. Друг начин е да измислите песен, която ще ги прогони, или да окачите перде пред огледалото със същата функция.
Експертно мнение. Ако детето ви изпитва страх от нещо, не се отнасяйте към това с присмех. Подобно отношение може да задълбочи проблема и да разстрои още повече детето. Проявявайте разбиране и съчувствие към безпокойствата на малчугана. Споделяйте с него и вашите страхове – нека разбере, че не е срамно да се страхуваш, но че това чувство може да си отиде по-бързо, ако мама и татко помогнат.

Сбогом на любимата играчка
Раздялата с любимата играчка може да е драматична, ако не намерите подходящите думи. Опитайте се например да убедите детето си, че в детската градина обичното мече ще попадне при дете, което е по-бедно и не може да има вкъщи същата играчка. Десислава Цветкова споделя подобен опит. Фани Попова пък разказва как е успяла да убеди детето си да се раздели със старата четка за зъби – просто я прибрала в кутия и обещала, че момичето може да я вижда всеки път, когато поиска.
Експертно мнение. Привързването на малчугана към дадена играчка или вещ е характерно за ранното детство. Любимият предмет носи сигурност, напомня за дома, за мама, за татко... Внимателно подхождайте, когато искате да разделите детето с него. Предложете му достоен заместител или пък измислете сюжет, чрез който детето ви да се почувства щедро и пораснало.

Помощ от други авторитети
Малките често са склонни да слушат повече някого другиго, отколкото мама и татко. Екатерина Симеонова разказва, че синът й слуша дядо си, когато трябва да взема лекарства или да се храни. Той приема всичко, щом му се обясни, че така е казал дядо...
Експертно мнение. Колкото и малко да е детето, то си формира мнение за авторитети. В началото мама е без конкурент, но по-късно се появяват и други, на които то се доверява. Не проявявайте настоятелност детето ви безпрекословно да ви слуша и да изпълнява вашите заповеди. Предлагайте му избор – вие искате то да постъпи така, но според татко по-добре е... Така отрано ще се погрижите малчуганът да проявява характер и да има позиция. Това безспорно са качества, които ще са му полезни цял живот.

Предупреждение и след това действие
Ива Харизанова споделя, че дъщеря й никога не прибирала играчките си. След поредното предупреждение, че ако не ги прибере, те ще се окажат на боклука, майката ги занесла тайно в мазето. Няколко месеца по-късно ги върнала и последвала щастлива развръзка – оттогава играчките редовно се прибират от детето.
Експертно мнение. Въвеждайте правилата в ежедневието постепенно, тактично, но без да капитулирате при първите неуспехи. Детето изпробва докога може да се налага. Когато разбере, че мама няма да отстъпи, ще направи компромис, защото все пак то иска тя да го обича. 

Уточнете правилата
Ако писмено определите правилата вкъщи, ще се изненадате колко малко ще ви се налага да разяснявате. Ралица Веселинова разказва за опита с 2-годишната си дъщеря, която, макар и да не може да чете, знае какво означават листчетата, поставени в детската стая и определящи желаното поведение (не ритай, не блъскай, не хапи). По-късно към тях са добавени листчета с позволените занимания – да играе, да се смее, да танцува, да пее, да скача...
Експертно мнение. Като родители имате безброй възможни подходи. Важното е да не действате догматично. Всяко дете има свой темперамент, всеки родител – също. Хармонията се постига, ако от най-ранната възраст успеете да внушите на детето, че поведението му не бива да дразни околните.

Диана Недева
психолог