Когато бебето се бави...

Всеки месец трима специалисти – психолог, ембриолог и акушер-гинеколог, ще разкриват какво се случва в организма на бъдещата майка и как се променя нейната психика седмица след седмица през 9-те месеца. Заедно ще проследяваме още какви са задължителните изследвания през бременността и как се развива бебето в утробата. Преди обаче да започне „отброяването“ в същинския Календар на бременността, ви представяме гледните точки на тримата специалисти в случаите, когато мечтаното бебе се бави...

Едва ли има момиче, което да не си е играло на „майка”. Още от деца ни създават усещането, че най-важното, което имаме да свършим в този живот, е да родим бебе...

Като малки момиченца бутаме детски колички, играем с кукли, преобличаме ги, искаме да сме като мама. Поощряват ни и ни се радват до оня момент, в който се налага да ни обясняват как идват бебетата. Тогава майчинството започва да се асоциира със секса, който за някои от нас е табу, нещо срамно или онова желано, но непознато преживяване, което е неделима част от превръщането ни в жени. Помним своя първи сексуален партньор. Независимо на каква възраст е бил сексуалният дебют, споменът за него се отпечатва върху представата ни за женственост и бъдещите ни сексуални избори.

Съвременната жена има свободата да избира бащата на своето дете според собствените си критерии. Дали в основата на този избор е любовта, меркантилността, случайността..., е отделна тема. Биологично жената обаче е програмирана да търси сигурност за себе си и за своето дете. Но какво се случва, ако сте избрали Човека, но бременността не идва. Според медицината сигнал за проблем е, ако в продължение на една година имате редовни сексуални контакти и желание за бременност, но няма резултат. Днес и за най-непросветения е ясно, че
причините могат да са
както „женски”, така и „мъжки”

Още при първите подозрения, че нещо не е наред, в отношенията между партньорите се загнездва тревожно очакване. Колкото повече се фокусирате върху въпроса „Ще ми дойде ли, или няма да ми дойде?”, толкова по-голям става вашият проблем. Тревожността е първата гостенка, която се настанява в леглото и всеки полов акт се превръща в правене на бебе, а не в правене на любов. Днес се знае, че невъзможността за зачеване понякога е свързана с т.нар. емоционална възприемчивост. В емоционално възприемчиво състояние мозъкът на жената отделя прословутия хормон окситоцин, който улеснява проникването на сперматозоидите. И обратно – емоционалният стрес намалява количеството на този хормон и увеличава нивото на норепинефрините, които потискат половите хормони. Често това води до порочен кръг: колкото повече жената трупа стрес, че не може да зачене, толкова повече тя се отдалечава от двете чертички върху теста за бременност.

Понякога най-трудно се оказва справянето с питащите погледи и подмятания на роднини и приятели. Независимо у кого е проблемът –
абстрахирайте се от чувството за вина
Не носите отговорност за това, че при вас бременността идва като влак след железничарска стачка (неизвестно кога!). Не проявявайте раздразнителност, когато в упор ви насърчават: „Абе, вие не мислите ли вече за бебе!?”. Не си позволявайте да плачете скрито, когато пред вас се изправи 9-месечният корем на вашата най-близка приятелка или във фейсбук пред погледа ви започнат да щъкат „щастливи“ снимки на семейни приятели, гушнали бебета. Те не го правят нарочно (искрено се надявам)! Просто не подозират за вашите проблеми до момента, в който не им кажете. Вие решавате с кого и какво да споделяте.

За съжаление лечението на безплодието понякога е дълъг и болезнен процес. Ин витро оплождането е революционен метод, който дава възможност на хиляди хора по света да сбъднат мечтата си да станат родители. Ин витро бебето и неговите родители по нищо не се отличават от останалите. Дори напротив – понякога грижите за тези бебета са прекалени и те, вече като пораснали хора, не могат да се отърсят от усещането, че светът съществува заради тях.

Каквато и да е причината за закъсняващата бременност, никога не забравяйте, че позитивното мислене също е толкова добър стимулатор, колкото и лекарствата, които подготвят яйчниците за овулация. Лесно е да се даде съветът „Не губете надежда”, но трудно е да се изпълни. Затова най-добре оставете надеждата на прага и заживейте така, като че ли вече сте бременна. Почувствайте живота вътре във вас и му дайте шанс!

Емоционалният стрес намалява количеството на този хормон и увеличава нивото на норепинефрините, които потискат половите хормони.

Много често всеки от партньорите таи свои страхове за собственото си репродуктивно здраве и понякога първият разговор се отлага. И ако жените са по-склонни без притеснения да отидат на лекар и да споделят проблема, за мъжете това може да се окаже трудно решение. Много често мъжкото безплодие се асоциира с липсата на потентност, което е изключително погрешно и осъждащо. Мъжете много по-трудно приемат своите репродуктивни проблеми. Някои  от тях са готови да откажат или да отлагат изследвания, за да не се изправят лице в лице с евентуалната диагноза „безплодие”. За много тя е като вид кастрация, която трудно се приема и преживява. Затова понякога са нужни месеци или години. Осъзнаването на проблема и неговото психологическо отработване зависят от възпитанието, нагласите, сексуалния опит и женската подкрепа (но не съчувствие!). Нито една жена не може да съчувства на един мъж в подобна ситуация, защото е невъзможно да се постави на негово място. А съжалението е най-неподходящият помощник. Ако се налагат дългосрочно приемане на лекарства, нови изследвания и опити за зачеване, не споделяйте това с приятелки. Може би вашият партньор не иска да се знае за неволите му. Дайте му възможност да говори за това – най-добре с вас. Говорете открито, без задръжки, назовавайки нещата с истинските им имена. Не обвинявайте – никого и за нищо. Не помага! Търпението и тактичността са най-добрата алтернатива.

Диана Димитрова
психолог и акушерка

Още по темата:

Кога става въпрос за безплодие?

Репродуктивен проблем? Какви изследвания са необходими?