Колкото и странно да е, голямата любов на детето не винаги е майката. Щом то открие колко пленителен е таткото, често за мама настъпва период на драма и самобичуване, както показват изпратените до “9 месеца” редове от нашата читателка Т.И. от Благоевград.

Аз съм като въздуха
“Та-та-та-та-та”, бърбори на себе си Еми (1 ½ год.), когато сменям пелената й за еднократна употреба. Явно момиченцето ми обича да се обръща към татко си. Само че пред нея съм аз – нейната майка. Като че ли вече почти цял месец не съществувам за нея, все бърбори за та-та-та...


Сега звезда е мъжът вкъщи. Не че Еми ме отхвърля, но тя явно предпочита татко си. Вечер го посреща с радостен вик, смее се повече, когато той играе с нея, яде от чинията му и при лягане го дарява с повече целувки за лека нощ.
Аз съм като въздуха – съществувам, но детето не ме забелязва. “Кажи ма-ма”, настоявам понякога между смяната на пелените и намазването на дупето с крем. И чувам “та-та”. Дявол да го вземе, в тази възраст не би трябвало да има още татково дете! Или напротив?

Експертно мнение
При малките деца обикновено връзката между майката и детето е по-силно изразена, отколкото връзката между бащата и детето. През втората година таткото става по-привлекателен за детето. Това се дължи на начина му да играе и на по-краткото му присъствие в дома. Когато обаче се налага защита или спокойствие, предпочитанията отново са към майката.
Проучване потвърждава, че повече от ¾ от малките деца от една група предпочитат да играят с бащите си. Ако понякога се налага да търсят закрила и утеха, те се обръщат към майка си. Така че в повечето случаи ситуацията определя кой родител предпочита детето.

В какво е по-добър?
Винаги съм била щастлива, че Еми и татко й се разбират добре. Едва напоследък, откакто тя не казва вече “мама”, започнах да се чувствам несигурна. Върхът беше на едно детско парти. Еми идваше през минута при баща си, сядаше на коленете му и той я насърчаваше да се върне при другите деца. Тогава една от майките се провикна: “Я вижте, този баща замества майката!”
Вероятно нашият татко умее да прави нещо по-добре от мен.

Експертно мнение
Бащите умеят да играят по-вълнуващо с малките. Те ги подхвърлят високо във въздуха и лудуват с тях до края на силите им. Това особено допада на деца, които обичат движението. Мъжете бърборят безсмислици, правят маймунджилъци, което също се харесва на малките. Татковците са и по-либерални, разрешават повече неща – поощряват смелостта, влагат упорство, когато учат детето да кара велосипед, макар малките му крачета трудно да стигат педалите, въодушевено обясняват на синчето как работи моторът на автомобила... Въобще таткото открива нови, вълнуващи светове пред малчугана. Колкото по-любопитно е детето, толкова повече това му харесва.

Конкуренция, гарнирана със сълзи
Една вечер таткото на Еми отиде до видеотеката и тя плака горчиво, докато той не се прибра. Мъжът ми наля масло в огъня, като обяви, че нашата дъщеря очевидно го предпочита, а при мен само плаче. Доста зор видя обаче, за да ме успокои след тези думи, изречени според него на шега.
Когато сме само двете с Еми, всичко е наред. Два пъти седмично идва жена да я гледа, през другите дни разглеждаме книжки с картинки, играем с топка или отиваме в парка. Еми изяжда всичко без протести, когато до нея не е баща й с вечния сандвич. Често я гушкам и целувам, както прави и татко й. Въпреки това тя не плаче за мен, когато я оставям на детегледачката, не ме посреща с радостни викове и не тича да ме прегръща. Дали съм по-неатрактивна? Или говоря малко и чета много? Непрекъснато се самоукорявам и анализирам поведението си.

Експертно мнение
Британският психолог Ричард Улфсън твърди, че има фази, през които децата предпочитат единия родител. На подобна фаза според него трябва да се сложи по възможност бърз край, за да не се лишава детето от положителното влияние и на другия родител, който освен това се чувства пренебрегнат. Ученият препоръчва на фаворитния родител да обръща по-малко внимание на детето и да го стимулира да общува повече с “конкуренцията”.

Уроци назаем
Наближава часът на завръщане на таткото на Еми. Ще наблюдавам внимателно какво прави повече от мен. “Здравей, сладурче!”, казва той и подхвърля момиченцето ни високо във въздуха. После го гъделичка и бърбори каквото му дойде на ума… Еми се залива от смях. Аз не умея да се държа така. Едно на нула за него. За вечеря предлагам за нас двамата с него шницел, а на малката кисело мляко с бисквити. Баща й настоява и тя да опита от шницела. Еми плюе, защото не може да го дъвче.Точка за мен.
Процедурата по приготвяне на детето за сън трае безкрайно. Баща й иска още малко да си поиграе с нея, защото я вижда съвсем за кратко през деня. Изведнъж ме осенява изводът – аз съм дългият ден на Еми, а баща й е нейното кратко парти. Аз съм сигурността, той е волната програма, лудуването. Ние с него се допълваме. Тя не го обича повече, а просто има нужда и от лудуване.
Изведнъж се чувствам щастлива, че дъщеря ми има толкова добър баща. Наистина какъв шанс за детето ми е това!

Експертно мнение
Всяка здрава връзка, която детето има освен връзката с майката, му е от полза. А привързаността към бащата е като втори мотор по пътя към самостоятелността и самочувствието. Това е най-силният аргумент в теорията, че детето се нуждае от двама родители.
Разбира се, задължителна е уговорката – когато между тях има хармония, те се допълват, съпричастни са и са съмишленици в идеята, че искат да отгледат щастливо дете.