Още от древността в различни култури за мъжа актът на раждането е представлявал тайна, за която се смятало, че не е нито нужно, нито пък здравословно да любопитства. Свикнали сме с традицията непосредствено преди момента на раждането между бъдещия баща и бъдещата майка да се издигне своеобразна стена, очертаваща две отделни територии – всяка според своята природа.


Днес обаче, ако говорим конкретно за западния свят, ситуацията изглежда доста по-различна. В началото на 70-те години на XX век за европейския мъж става нещо естествено да присъства на раждането на своето бебе. Някак неусетно за мъжете

булото около мистерията на раждането
вече е повдигнато
Днес около 80% от бъдещите татковци в Германия изявяват желание да станат преки свидетели на раждането. Как изглежда ситуацията в България? Действителността показва, че у нас това звучи все още някак екзотично.
Наскоро моя приятелка, която роди своя син в присъствието на съпруга си, ми каза: “Да е до теб таткото в този момент е най-естественото нещо и то ми бе от голяма емоционална полза. Именно съпругът (партньорът)  трябва да ти е опора в сюблимния момент, независимо как изглеждаш и как се държиш…”

Темата обаче съвсем
не е толкова еднозначна, колкото изглежда
от споделената гледна точка. Според преобладаващото мнение на бъдещи майки, посещаващи С „9 месеца” на училище, присъствието на мъжа на раждането се приема доста противоречиво. Ето какво мисли 31-годишната Диана Николова, която след месец очаква своя “трети мъж”, т.е. след съпруга+сина си: “Колебаех се дали таткото да присъства, но реших, че по-добре e да му спестя това голямо напрежение. Той е твърде чувствителен и няма да издържи на случващото се. Вярно е, че гледката на жена, която издава нечленоразделни звуци и ръмжи като животно, не е от най-приятните. Пък и не мисля, че в такъв момент той може да е особено полезен… Е, освен ако докторът изненадващо реши да отиде да пие кафе и таткото просто... го набие. Някои жени се притесняват, че видяното и чутото от страна на мъжа им по-късно може да повлияят негативно на сексуалния им живот. Не мога да кажа дали е така, но като че ли съм склонна да повярвам, че може би имат някакво отражение…” 
Подобна е позицията и на бременната в шестия месец Стиляна Маринова, 27 год.: “Дори и аз да го искам, таткото е абсолютно против. Толкова е страхлив, че категорично не желае да присъства. Сам не отива дори кръв да му вземат, камо ли за нещо по-сериозно. Истината е, че и аз няма да се чувствам добре, ако ме гледа в това положение. А и вече съм го преживяла веднъж – при раждането на първия ми син, така че знам какво да очаквам. Може би за жените, които раждат за първи път, присъствието на мъжа е по-важно, защото би им дало повече спокойствие.”
Макар и доста трудно сред присъстващите дами успях да открия и
застъпник на противоположното мнение
Надежда Кънева, 31 год., която съвсем наскоро е станала майка на близначета, смята: “Това е въпрос, който зависи от конкретната двойка. Но аз напълно приемам идеята таткото да присъства на раждането, стига той искрено да го желае. Нямам притеснения, що се отнася до някакви отражения впоследствие върху връзката. За съжаление обаче специално в нашия случай се получи така, че таткото не успя да присъства, защото аз родих преждевременно близначета, които в момента са в кувьози в “Майчин дом”. А иначе бяхме планирали той да бъде на секциото като наблюдател, за да може веднага да види бебчетата.” 
“Споделената болка е половин болка” – със сигурност тази приказка ви е добре известна, но се оказва, че и до днес има култури, в които откриваме особена склонност
тя да бъде възприемана доста буквално
Така например мъжете от някои индиански племена в Бразилия имат практиката да се самонараняват с нож по време на родилните болки на бъдещата майка. Мексиканските индианци от племето учоли пък са доста по-изобретателни – при всяка контракция на раждащата бъдещият татко дърпа до крайност пристегнатите си с въже тестиси в желанието си да е съпричастен към болката на своята любима.
На фона на тези драстични практики едва ли ще е от полза някоя бъдеща майка с феминистична страст да обяви партньора си за егоист, ако той не гори от особено желание да стане пряк свидетел на раждането. От друга страна обаче, голямото притеснение, че можете да бъдете “разкрити” от вашата половинка в друга, непозната до този момент светлина, може да се окаже напразно. Всъщност, ако през бременността бъдещата майка е необходимо да изпълнява десетки категорични правила и да се вслушва в съветите на специалистите, по въпроса за присъствието на таткото в родилната зала няма нито вярно, нито погрешно решение. То е избор единствено на всяка конкретна двойка.     

Сандра Керелезова