Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

Вечерното къпане продължава да е сред любимите ми занимания. Открих, че в коритото може да се лежи и по корем. Правя го съвсем сама и е много забавно. А после се спи така сладко и сутрин се събуждам изпълнена с енергия! Мама все се оплаква, че да ставам в 5 ч. сутринта е неразумно, некултурно и дори неетично. Добре че баба ни дойде на гости. За трите седмици, през които не се бяхме виждали, каза, че съм станала голямо момиче. Хубаво е, че има кой да ме глези, да ме носи на ръце и искрено да се радва на сутрешния ми репертоар.


Разхождаме се по цял ден в парка. Времето е толкова хубаво. Гледам дърветата наоколо, листата, птичките. Всичко ми е интересно.

И през четвъртия месец косата ми си остава мека и пухкава. Мама често ми прави
прическа “таралежче”
Докато лежим двете, ме сресва с четка ту на една, ту на друга посока. Играе си и ми се радва. Обожава чаровната ми беззъба усмивка.
Съвсем наскоро придобих навик да заспивам, докато ме държат за ръчичката, а когато се разхождам, стискам пелената. Мачкам я, докато се унасям, а и после не я пускам.

Вечер се приспивам със залъгалката. Вкусна е, но само когато ми се спи. Иначе ръчичките и лигавникът са много по-специални и не мога да им устоя. Постоянно ги слагам в устата си.
Не липсват интересни събития. Цялото семейство ходихме на разходка до един язовир.
Спах на тревата в кошницата за кола
Беше наистина вълнуващо.
Няколко дни по-късно, когато се прибрахме в София, с мама се срещнахме с другите бебета, родени в същия месец като мен. Беше голяма веселба. Показах на всичките как мога да се плезя. Мисля, че и мама много се забавлява.
Не знам как стана, но една вечер двете с мама се заключихме и дълго не можахме да влезем у дома. Спеше ми се и мислех само за банята и за моето креватче. Иска ми се подобни инциденти да не се случват често.
За пръв път ме заведоха на пицария. Бях по-послушна, отколкото мама бе предполагала. Съвсем я изненадах. За награда сервитьорката ми подари балони.
Всички казват, че съм станала още по-пухкава. Според татко бузките ми толкова са се надули, че ще вземат да се пръснат. Вече всички ми викат дебеланка.
Вече тежа 6290 г и съм 62 см. Педиатърът каза да суча кърма колкото искам, но ако продължавам да наддавам така, когато мама ме захранва, ще мина на диета.
Трябваше да ми сложат втората ваксина пентаксим, но татко беше болен и го отложиха. Цяла седмица той се изолира в другата стая и ми липсваше много. Мечтаех заедно да слушаме музика, докато мама приготвя вечерята, а после да не му давам да гледа новините, а той да ми се усмихва и да ми казва, че съм лоша и невъзможна. Искаше ми се татко да ме гушне след баня и да го събудя сутрин за работа, след като съм му пяла в 3 ч. през нощта… Когато оздравя, цял ден бяхме тримата и беше прекрасно. Поставиха ми ваксината и изобщо не плаках. Вечерта дори не вдигнах температура. Явно съм била много доволна, че татко вече е добре.
Заведоха ме на село и
там се запознах с прадядо
Беше много интересно. Толкова хора ми се радваха, дори се редяха на опашка да ме носят и не бе нужно да мрънкам, за да си прося гушкане. Надявах се да остана по-дълго, защото обичам да ме глезят.
В края на четвъртия месец съм достатъчно голяма, за да се къпя с патето. Вече всичко слагам в устата си, няма значение дали е играчка, или собствената ми ръка.
Започнах лесно да си хващам крачетата, въпреки повечкото килограми. Иначе напоследък по-често плача. Лесно си намирам повод.
Всички у дома са категорични, че откакто се научих да хващам, станах голяма пакостница. Събарям предметите, които пипна, и това ми доставя истинско удоволствие. Родителите ми трябва да са много внимателни и вече да си отварят очите на четири.
Мама продължава да ме кърми „на поискване” и аз съм безкрайно доволна от това. Коликите изчезнаха сякаш неусетно.