Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

Този месец започна с настинка. Сутринта с мама бяхме на преглед. Гърлото ми е зачервено, но добре, че инфекцията не се е разпространила. Лекарят ми предписа да пия ампули витамин С, сироп за кашлицата и един солен разтвор за тези ужасни сополи. За тях обаче нищо не помага. Пречат ми да спя. Като дишам, нослето ми издава странни звуци, а мама не може да ми обясни как да се издухам. Ако й позволя да ползва помпата за нос, сигурно ще ми е по-леко. Толкова жално проплаквам, че на мама й се къса сърцето. Много й е мъчно, а нищо не може да направи. Изпитва вина, че не е успяла да ме предпази от простудата. Виждам я, че тихо плаче. Сърцето й се е свило и е ядосана на тези сополи, които така ме тормозят. Това е


първата ми болест
и мама е много тъжна. Гушка ме по цял ден и за нея никаква домашна работа няма значение. Единственото, което може да направи за мен, е да ме приспи. Когато усещам топлината на тялото й, се чувствам по-добре. Нослето ми сякаш започва да хърка по-малко. Заспивам и си мисля само мама да не спира да ме люлее.

Болестта ми премина и вече мога да се наслаждавам на новата си кошара за игра. Извън нея е опасно да ме оставят. Въртя се като пумпал и постоянно падам. Вече съм достатъчно голяма, за да се протягам и да хващам играчките, които висят от музикалната въртележка над креватчето, но мама реши, че е време да ми я вземе. Сега кошарата е моето място за игри.
С всеки изминал ден ставам
все по-подвижна
Още не пълзя добре, но скоро и това ще стане. Избутвам се с крачета и се изтласквам с ръчички. Движенията ми са некоординирани, но доста целенасочени. Усилено тренирам върху масата на баба. Там е най-удобно, а и дядо ме предизвиква с купата плодове, които обичам да разпилявам и да гоня.

Наскоро открих
какво значи сянката
Когато мърдам ръце, и тя се мърда. Много е интересно!
Истинска акробатка съм. Докато мама ми сменя пелените за еднократна употреба, постоянно си пипам крачетата. Вече се обръщам във всички посоки.
Продължавам са следвам правилото всичко, което докосна, да минава през устата ми. У дома се шегуват, че откривам света на вкус
За пръв път ми изрязаха ноктите на крачетата. Имам най-голям проблем с палците. На тях татко слага памучета с риванол, защото от много ритане чак ме болят.
Вече съм голямо момиче и имам и стол за хранене, въпреки че още не го използвам по предназначение. Мама ме слага в него да покротувам. Продължавам да се храня само с кърма. Гушкам се в мама и я хапя, за да разбере, че съм гладна. Тя ме кърми на поискване и аз не се оплаквам.
Забелязвам и друга промяна. Мама е вдигнала облегалката на количката под ъгъл 45º. Много ми харесва, въпреки че оставам така съвсем малко. Никак не ми е приятно да лежа по гръб. Все по-често се надигам и подавам ръце, за да седна. Пръстите на мама са добра опора, за да се изправя. Ако се пусна обаче, бързо падам. Забавно е да погледнеш света от друг ъгъл.
Продължавам да се къпя с любимата ми жаба. Единствената промяна е, че искам да седя в коритото и отказвам да ме слагат по гръб.
Родителите ми ме заведоха на пазар в голям магазин и там ми хареса. Интересно ми беше да обикалям наоколо.
Тези дни татко е у дома. Обичам, когато е при нас.
Днес мама ми каза, че вече съм на шест месеца. Половин година е голяма работа!