Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

Получих много интересен подарък – книжка със стихчета за най-малките. Толкова е весело да лежим по гръб с мама, тя да ми сочи големите цветни илюстрации и да ми чете. Струва ми се, че дори е запомнила някои наизуст и когато сме навън, ми ги повтаря.


На гости сме при баба в провинцията. Интересно е. С мама често излизаме на разходка, но аз не искам да лежа в количката. Когато спя, няма проблем, но нали съм будна… Като лежа по гръб, пред очите ми са само небето и облаците – толкова е скучно и ми омръзва. Предпочитам да гледам как минават колите, да зяпам пешеходците, пейките, сградите, шарените реклами и витрини. Как иначе ще опозная света наоколо?

Толкова се радвам, че ми купиха кенгуру. Да се разхождам в него, е истински разкош. Понякога дори заспивам, когато ходим по-дълго.
Открих
колко сладко е да си смуча пръстчетата
Мама недоумява как успявам да пъхна в уста почти цялото си юмруче. Понякога дори дъвча роклята си, чаршафа или пелената. Дадоха ми биберон, но с него не е същото. Постоянно го плюя, предпочитам да дъвча пръстчето си или поне гърдата на мама. Често се гушкам в нея и така заспивам.

С мама имаме специален режим. Сутрин се събуждам към 6 ч. Гладна съм и ме мъчат колики. Мама ме храни и после ме гушва и спя върху корема й, така ме боли по-малко.
Два часа по-късно ставаме от леглото. Идва време за забавление. Когато слънцето напече хубаво, излизаме навън. У дома се прибираме за обяд. Играем, хапваме, спим и после пак хапваме. Така до 5 ч. следобед. Когато баба се прибере от работа, е голямата вечерна разходка. Следва къпане и последното хранене за деня – разбира се, по пижами. Време е за „лека нощ”.
Всеки ден около мен се трупат все нови и нови играчки. Опитвам се да ги стискам, но засега не успявам. Мама ми купи някакво странно приспособление, наречено активна гимнастика. Така се забавлявам сама, без никой да ми досажда.
Кой е казал, че коликите не са забавни? Баба и мама се опитваха да ми дават капки срещу тях, но аз постоянно ги плюех. Стори ми се толкова смешно, че
за първи път се засмях с глас
Всичко бяхме толкова щастливи. Това е още едно доказателство, че пораствам.
Времето на гостуването ни при баба мина и татко дойде да ни прибере. Вече сме в София. За съжаление е студено и с мама трябва да се откажем от продължителните разходки. Интересните неща навън ще ми липсват. От това най-доволен е моят приятел Мечо. Сега няма да е сам. Един ден се случи така, че изморена от всички игри и занимавки през деня, заспах самичка. Мама много се зарадва. Не е лесно да си бебе и аз имам нужда от сън.
Ходихме на консултация и се оказа, че тежа 5500 г и съм пораснала до цели 59 см. Лекарката ме похвали колко добре си държа главичката изправена.
Поставиха ми и първата ваксина
Плаках малко и крачето ми леко се зачерви, но не беше толкова страшно.
Мама ме заведе и на профилактичен преглед при ортопед. Той старателно ме прегледа с ехограф. Според него тазобедрените ми стави са чудесни и нямам никакъв проблем.
В края на третия ми месец мама ми купи нов биберон залъгалка. По-хубав е от всички останали, които ми предлагаше досега. Веднага го харесах. Вечер започнах да заспивам с него. Струва ми се, че сега татко е доволен. Така има какво да ми сложи в устата, когато плача.
Подариха ми и шезлонг. Чувствам се прекрасно в него. Когато ме залюлеят, се унасям.
Неусетно навърших три месеца. За мини рождения ми ден получих нови играчки. На едната пишеше "За деца над 3 месеца". Толкова е приятно да ми купуват подаръци за големи.