Наесен тя ще навърши 2 години, но е обиколила повече страни по света, отколкото някои българи са обходили през целия си живот. Тя е малката Яна с най-слънчевата и заразителна усмивка на света. Родителите й Ели и Васко имат споделен стремеж, който се изразява в категоричния отказ да потънат в монотонното ежедневие. Затова сбъдват копнежа си за пътешествия, страстта си да съзерцават непознати земи и да пресичат чужди площади. Няколко години преди да се появи дъщеричката им, Васко и Ели предприемат обиколка из земите на Азия. Според Васко пътуването помага да откриеш какъв си и още по-важното – какъв искаш да бъдеш.
Напук на някои мнения, че след появата на детето двамата ще „свият гнездо“ и ще се „кротнат“, те отново хващат раниците и... бебешкия слинг и потеглят на обиколка из земите на Централна и Южна Америка. Приключението с Яна започва от остров Гваделупа и продължава из карибския регион. Тримата обикалят Антигуа, Ямайка, Куба, Коста Рика. В плановете им е да се насочат към Панама, след това към Колумбия, Перу, Боливия, Бразилия и т.н. Всеки може да проследи любопитните им истории и фоторазкази в блога „Голямата Маняна“ (http://thebigmanana.blogspot.com). За читателите на „9 месеца“ майката на Яна отговори на няколко въпроса...
Какви бяха коментарите на роднини и приятели, когато им споделихте, че мислите да предприемете дълго пътуване с малката Яна?
Приятелите бяха възхитени, но не и изненадани. Роднините и най-вече нашите родители ни обявиха за безотговорни към детето и жестоки към самите тях, тъй като щяхме да ги отделим за толкова дълго от внучето. Опасяваха се най-вече, че здравето на Яна ще бъде атакувано от чуждоземни бацили и паразити.
Преди да потеглят на пътуване дори на 100 км от дома, много от българите с малко дете дълго се колебаят, планират, резервират хотел и дори не могат да си представят пътуване като вашето в духа на каучсърфинга. Какво бихте им казали?
Много хора, дори и без дете, предпочитат да планират всичко, други, като нас – да импровизират. На първите бихме им казали Tranquilo! (Спокойно!). Не се паникьосвайте и не прекалявайте с багажа. Вероятно детето няма нужда от походно креватче, столче за хранене, ваничка или купища дрехи и играчки, които обмисляте да помъкнете. Относно каучсърфинга – и на нас ни беше трудно да си представим как ще продължим да приемаме гости вкъщи или да отсядаме при непознати, когато сме с малко дете, но се оказа, че се получава много добре. Домакините ни дотук много й се радват, а тя е във вихъра си, когато „изследва“ чужди къщи. Пътуването ни обаче не минава без никакво планиране. Често разчитаме на интернет – ровим се за информация, свързана с това с какъв транспорт да се придвижим, къде да отседнем и т.н. Правим го именно заради Яна, защото не ни се иска да замръкнем на пътя или да попаднем някъде, където няма къде да спим или не можем да си позволим цената на нощувката.
Как се чувства Яна на това пътешествие?
Яна като цяло се чувства чудесно, защото мама и татко по цял ден са с нея и я обсипват с внимание. Като всяко дете, тя се впечатлява от нови предмети и места, а при пътуването те са в изобилие. Най-много се радва на животните, които срещаме, особено ако са домашни и може да ги пипне. Чудим се дали изобщо осъзнава, че пътуваме, или за нея това е нормалният ход на нещата.
Радва се на всички и всички й се радват. Тя наистина няма страх от непознати, освен това комуникацията й се удава лесно, тъй като, за разлика от нас, не разчита на езика като основно изразно средство.
Как се правят преходи на природни забележителности с дете на годинка и 7 месеца? И как се справяте с климатичните изненади?
За по-дълги разходки и на труден терен носим Яна в слинг, като тази задача обикновено се пада на баща й. Периодично правим почивки и я пускаме да се разтъпче, но всъщност голяма част от времето тя спи – носенето в слинга я унася. Предприемали сме дори и нощен преход по този начин. Случвало се е понякога да ни вали дъжд, тогава обличаме на Яна малкия розов дъждобран.
А как се справяте с храненето на Яна?
От самото начало практикуваме т.нар. „захранване, водено от бебето“ – не я храним със специални пюрета и други бебешки храни, а даваме на Яна храни, с които се храним и ние, като, разбира се, се съобразяваме те да са с подходящи за възрастта й съставки. Цялото семейство се стараем да хапваме много плодове, тъй като тук ги има в изобилие, а останалото варира според националната кухня на държавата, в която се намираме. В менюто ни на Карибите и в цяла Централна Америка редовно присъстват типичните за целия регион ориз и боб. А когато имаме възможност да си приготвим нещо сами, включваме и някои любими български манджи. Яна не е много ящно дете, дори някои биха казали, че е злояда, но тъй като все още е на кърма, не се притесняваме, че ще остане недохранена.
Дотук обиколихте доста държави из Централна и Южна Америка. Как живеят семействата с малки деца там?
По тия земи е обичайно родителите да са многодетни. Направи ни впечатление, че те са доста по-спокойни и освободени в отглеждането на децата от нас. Видяхме много родители с новородени бебета в автобусите – нещо, което в България е немислимо. А по-големите деца живеят много по-безнадзорно. В Ямайка например е по-важно да създадеш дете, отколкото да създадеш семейство. Често една майка има деца от различни бащи или обратното, и това не се смята за скандално. Дори не разбраха въпроса ни колко деца средно имат ямайците и попитаха: „Средно на жена, на мъж или на семейство?“ В резултат на това, че имат по много деца, карибските жители имаха много добър подход към Яна.
Кои са трудностите, които все пак срещате при това ваше първо пътешествие с малко дете?
Най-трудни са дългите пътувания с автобус, особено ако е тясно и Яна няма къде да се движи – тогава никак не е доволна. Понякога е трудно и ако сме на „необезопасено“ като за Яна място, най-вече защото тя се сърди, когато се опитваме да я ограничаваме в това къде ходи и какво да пипа.
Носим доста багаж за нея – пелени за многократна употреба, гърне и т.н. И не на последно място, пътуването с Яна ни възпрепятства да участваме в какъвто и да е нощен живот. Но с изключение на тези малки трудности, дотук всички се наслаждаваме изключително много на пътешествието...
Какви средства трябва да предвиди човек за такова пътешествие?
Оказа се, че Карибите са скъпо място и не са особено подходящи от финансова гледна точка за пътуване като нашето. За около 4 месеца сме изхарчили към 5000 евро. Голяма част от парите отидоха за самолетни билети. Трябва да се има предвид, че – с някои изключения – не сме плащали за спане, не сме се хранили в ресторанти, нито пък сме ходили в барове и клубове. С тази сума вероятно можехме да изкараме цяла година в Южна Америка.
Сандра Керелезова
