Миналата година и двамата ми синове се ожениха и доведоха вкъщи прекрасни момичета. Скоро след това дойде и новината, че и двете ми снахи – Ани и Надя, са бременни. Не можех да повярвам, разликата между датите, на които трябваше да родят, беше само три седмици. Не отричам – много се притесних, но фактите бяха такива и реших, че не ми остава нищо друго, освен да помагам с каквото мога. Не след дълго ми съобщиха новината, че очакваме едно момиченце и едно момченце. Бях безкрайно щастлива, въпреки че се молех само всичко да мине без проблеми.
С всеки следващ ден притесненията ми се увеличаваха. Планирах всичко, което трябваше да направя – изплетох дрешки, терлици и още куп други неща. И ето в един прекрасен зимен ден в Свищов се роди първородният ми внук Росен. Бях толкова щастлива, че исках целият свят да научи радостната вест. Обадих се на всички роднини, приятели и познати.


След първоначалната еуфория осъзнах, че не всичко е свършило и предстоеше още едно раждане. Точно в полунощ на Нова година се роди малката Белослава. В това време аз бях в Свищов и помагах на майката на Росен. В първите секунди на 1 януари всички си пожелахме здраве, щастие и късмет, а аз добавих, че искам другото бебе да се роди живо и здраво. А в този момент внучката ми Белослава е поемала първите глътки въздух. Не повярвах, когато телефонът иззвъня с радостната вест. Държах Росен на ръце и плачех от щастие. Сълзите се стичаха по лицето ми и тихо благодарях на съдбата.
Сега Белослава е на шест месеца, а Росен само с половин месец по-голям. И двамата вече гукат и раздават усмивки на всички. Раждането на двете внучета за мен беше една малка прекрасна зимна приказка, в която главни герои бяха моите чаровни Росен и Белослава. Те ми дават шанс отново да усетя красотата на майчините трепети и вълнението от това, че даваш начало на Нов живот.