Бяха изминали 13 години, откакто се бях грижила и радвала на малко бебе. Първото ми внуче вече е тийнейджър. Но в един летен ден, докато пиех кафе с двете ми деца, дъщеря ми каза уж на шега, че е бременна. В първия момент не повярвах, защото синът й вече беше на 13 години и мислех, че е късно да ражда второ дете. Когато разбрах, че е истина, изпаднах в ужас, казах й, че си е изгубила ума. Тя беше категорична, че ще роди бебето. Започнах да се притеснявам, защото момичето ми не беше вече толкова младо, но лудите глави нямат акъл и затова трябваше да се примиря.
Настроих се, че отново ще има бебе в къщата и се молех всичко да е наред и да мине благополучно. След месец синът ми ме изненада, че ще се жени и също ще става баща. Това беше върхът на всичко – щяхме да гледаме две бебета, родени през един месец.


Бременностите протичаха нормално. Опитвах се да се грижа и за дъщеря ми, и за снаха ми. В 6-ия месец при поредния преглед лекарят каза на момичето ми, че бебето е в седалищно положение и ще се наложи да роди чрез секцио. Тя много се притесни. Седмица преди насрочената дата за операцията не беше на себе си, не спеше, не ядеше, вдигна високо кръвно налягане. Но благодаря на Господ, всичко мина нормално и тя роди прекрасно слънчево момченце. Месец и половина по-късно отново чрез секцио се роди и другото ми внуче – отново момченце.
Сега съм най-щастливата баба на света. С двете момчета, които растат като близнаци, не оставам нито за миг свободна.