Аз се казвам Елица. Искам да ви разкажа една история от времето, когато бях още мъничка – на 5 месеца. Една привечер мама я заболя коремчето и се наложи спешно да я приемат в “Пирогов” за операция. Дотогава аз се бях хранила единствено с млякото на мама и не исках да пия дори и вода. Тате пое грижите за мен. Веднага се обади на Леля доктор и записа инструкциите за хранене. Когато дойде време за вечеря, аз очаквах вкусното мляко на мама, а вместо това получих странна течност, поднесена ми със силиконов биберон. Естествено се съпротивлявах по всички възможни начини – дерях се от рев, мятах крачета и ръчички и се мръщех. Отказвах да приема непознатата течност, макар че коремчето ми стържеше от глад. Плюех биберона. Изкарах яда си на тате и не му дадох да спи цялата нощ. Призори, когато разбрах, че плачът ми няма да помогне, реших все пак да опитам от новата напитка. Тате излезе победител – надхитри ме с упорство и старание. Вярно е, че и стомахчето ми беше празно и трябваше да направя компромиса.

Тъй като мама имаше усложнения след операцията, наложи й се да остане в болницата 10 дни. Тате трябваше да се справя сам с мен и с домакинството. Аз не бях много лесна, ревях по цял ден, чудех се къде е мама, кога ще се върне и кога ще сме отново всички заедно. Тате правеше всичко – хранеше ме, сменяше ми пелените, переше нааканите ми дрешки, къпеше ме, готвеше... Дойде дългоочакваният ден, в който изписаха мама от болницата. И двамата с тате много се вълнувахме и нямахме търпение да я гушнем. Като ме видя, мама се изненада колко съм пораснала за 10 дни, но още по-изненадана беше, когато се прибра вкъщи.


Очакваше да завари пълна бъркотия, но навсякъде беше подредено, къщата – чиста, а във фурната беше любимата й мусака. Заподозря тате, че някой му е помагал, но когато се науча да говоря, ще й кажа, че всичко беше направил сам! През следващия месец тате си взе отпуска, за да помага на мама. След това тръгна отново на работа, ”за да си почине”.