За бременността на снаха ми Петя научих на Благовещение. Следобед месех питка у дома и си мислех: “Колко ще е хубаво, когато синът и снахата дойдат днес на вечеря, да ни зарадват с вестта, че ще имат дете.” Тази мисъл ми мина през ума за миг, но си казах, че има още време и за това – нали са женени едва от 2 години.
Преди да вдигнем наздравица, вечерта двамата се спогледаха и казаха, че имат да ни кажат нещо важно. Естествено аз и съпругът ми много се зарадвахме на новината, а моето сърце започна да бие лудо! Та нали през деня си бях помислила точно това?!
Когато синът и снахата си тръгнаха (живеем в един град, но в различни жилища), двамата с бъдещия дядо плакахме от радост. Наистина това бяха щастливи сълзи.
Бременността на Петя мина безпроблемно. Помагахме и ние, и нейните родители. Всички й се радвахме. В края на петия месец разбрахме, че детето ще е момиченце. Много се зарадвах, защото вече имам един внук – Никола, сина на дъщеря ни, която живее във Велико Търново. Когато той се появи на бял свят, аз заминах при тях и им помагах близо месец.
Сега беше ред да помагам и на сина и снахата за бебчето. Те предварително бяха избрали името на бъдещата си дъщеря – Доника.
В края на ноември се появи най-прекрасното създание за нас – нашата внучка. С голямо желание и любов купих всичко необходимо и подготвих апартамента за новия член на семейството. Никога няма да забравя нито как щастливият татко донесе Доника у дома и я сложи внимателно за първи път на леглото й, нито първото й къпане... Сега мама и татко вече сами се грижат за нея, а бабите помагат при нужда.
Малкото съкровище расте обградено с любов и нежност. Всички сме щастливи и много му се радваме. Обичам Доника, много я обичам – и нея, и баткото Никола. Такова щастие пожелавам на всеки.
