Казвам се Райна и моята баба Елена е най-прекрасната в целия свят. Тя е майка на мама и живее в Сливен. Но когато наближи време да се раждам, тя веднага пристигна в София, за да помогне на родителите ми да въведат ред в къщата и да купят всичко необходимо за моето появяване.


Баба и тати ходеха заедно с мама на всички консултации през последния месец от бременността. Скъпата ми баба беше неотлъчно до нас и дори на училището за бъдещи родители, защото по това време баща ми беше много зает (той работи, свири в една група, следва второ висше образование, а тогава се подготвяше за моето пристигане и никак не му беше лесно).

Баба и тати заведоха мама в родилното отделение в дена на моето раждане и чакаха пред залата, докато лекарите ме покажат. И двамата плакаха от щастие на първата ни среща. След това баба идваше всеки ден в родилното, за да ни види. Беше, разбира се, и на изписването.
Като се прибрахме вкъщи всичко беше готово за моята поява – легло, пелени, пълен гардероб с дрехи, шишета за вода и биберони… Баба беше помислила за всичко, така че аз и мама да се чувстваме прекрасно и нищо не ни липсва. Баба Елена ме изкъпа за първи път, защото мама се страхуваше.

През първите четири месеца тя беше неотлъчно до моите родители, за да помага. След това мама трябваше да се върне отново на работа и сега за мен се грижи баба Елена. Сутрин мама ме храни, после аз заспивам и баба има време да подготви всичко за мен докато се събудя. Следва невероятно хубав масаж, игра вкъщи или пък разходка, ако времето е хубаво. Когато родителите ми се върнат от работа, те са уморени, но и спокойни, защото знаят, че с баба прекарваме страхотно.
Другата ми баба Райна също е прекрасна, но за съжаление тя работи извън България и по-рядко я виждам. Винаги я чакам с нетърпение, защото ми носи много прекрасни подаръци.