Неслучайно казват, че жената е най-хубавото нещо, което Бог е сътворил. Тя е тази, която дава Нов живот, тази, която пази и поддържа “огъня” в къщата и семейството. Аз, като майка на две прекрасни деца – син на 28 год. и дъщеря на 25 год., смятах, че вече съм изпълнила мисията за своите 45 години. Затова отделях повече време на работата си, а при първа възможност почивах повече и изобщо не се замислях над възможността да стана баба. Дори, когато приятели или колеги ми подмятаха в кръга на шегата, им отговарях доста резервирано – чувствах се много далеч от бибероните, играчките и бебешките лудории.
Но ето че в навечерието на Нова Година синът ми каза, че Дядо Коледа ще ми направи необичаен подарък – ще ставам баба. Изненадах се, защото той често го е казвал на майтап, но този път беше самата истина. Щях да ставам баба! С всеки изминал ден снаха ми ставаше все по-жизнена и енергична. Не спираше да подрежда и да чисти, вършеше всичко, което си науми. Дори се притеснявах, че ще направи някоя беля с бебето, защото изобщо не почиваше. Все ни казваше: “Малчо иска да се разхожда.” Непрекъснато се смееше. Сякаш не беше бременна. Така дойде денят на раждането. Всичко мина без проблем. Благодаря на прекрасните специалисти от II САГБАЛ “Шейново”. Внукът ми Мартин беше чудесно, сладко бебе. Радостта ми беше неописуема! Със сина ми не можехме да си намерим място под сумрачното небе. Това беше най-хубавият подарък за рождения ми ден – само 24 часа след като Мартин се роди. Тогава разбрах какво съм пропуснала в живота си – най-сладкото усещане и най-лудото биене на сърцето ми от първия допир с безценното ми внуче.
Чувствам се най-щастливата баба и желая крепко здраве и много щастливи мигове и късмет на всички бъдещи и настоящи майки и татковци, а на бабите и дядовците – да доживеят пра-правнуци.
