Пиша ви от далечното добруджанско село Победа. През най-красивия женски месец – март, ни се роди първата внучка, която носи хубавото българско име Славея. Тя спечели награда в конкурса “Щъркелът пристигна” и стана ваш абонат благодарение на прекрасното предаване на Българското национално радио. Аз, бабата, съм много щастлива, защото съм майка на двама синове и сега тази красавица ме зарежда с топлина и обич. Тя е много далеч от мен. Живее с мама и татко в София в тихия и уютен квартал “Лозенец”.
През септември (при нас той е месецът на царевицата) малката Сави ми гостува за първи път на село. Това ми донесе много щастие. Нейните родители беряха царевица, а ние двете се гледахме, играехме и си направихме хубави снимки. Изпращаме една и за читателите на “9 месеца”.
Искам чрез вас да поздравя обичната си снаха Елена и сина си Митко, като им пожелавам да са здрави и щастливи, да отгледат и възпитат с много любов красивото слънчице Славея. Обичта към моята внучка ме направи и поетеса. Посветих й едно стихче:
Баба много я обича,
чак до София ще тича,
малката Славея да си гушне,
приказчица да й шушне.
